— Да. Нашите Патрули спазват законите. Не нарушават Договора много активно.
„Точно така“ — помисли си Антон. Работата на Инквизицията се състоеше в изглаждане на разногласията между Патрулите, а с престъпленията на отделните Различни се занимаваха самите патрули. Едва ли атмосферата на нормална европейска столица действаше умиротборяващо на пражките Тъмни. Но те се бяха научили да уважават законите в рамките на организацията.
Или поне да ги нарушават незабележимо.
— Заседанието на Трибунала по делото на Игор Теплов, маг второ равнище, щатен сътрудник на московския Нощен патрул, ще започне утре вечерта — каза Витезслав. Антон оцени, че Игор е назован с пълното му име и с подобаващия ранг, както и, че заседанието „ще започне“, а няма „да се състои“. Значи Инквизицията още не бе стигнала до никакъв извод. И е готова за дълъг процес… — Искате ли да се срещнете с него?
— Да, разбира се — кимна Антон. — Имам за него няколко писма от момчетата, подаръци…
Той замълча — някак много тъжно прозвучаха думите му за писмата и подаръците. Сякаш наистина беше на свиждане в затвора. Или при тежко болен…
— С кола съм — каза Инквизиторът. — Можем да отскочим до хотела ви за подаръците и после да отидем при задържания.
— Игор… Той някъде в Инквизицията ли е?
— Не, защо? — отвърна с въпрос Витезслав. Спря до някаква шкода фелиция, паркирана до тротоара. — Ако задържаният е Тъмен, вероятно бихме го поставили под наблюдение. А вашият сътрудник е в обикновен хотел. Задължил се е, че няма да излиза.
Антон кимна, съзнавайки колко нелеп е въпросът му. Наистина, защо да прибират в килия Светъл маг?
— Моля да ме извините, Витезслав… — каза той. — Разбирам, че това няма никаква връзка с настоящата ви работа, но бих искал да узная… просто ей така, без да имам нищо предвид… навярно бих могъл да ви сканирам, но така не е прието…
— Какъв съм бил ли? — попита Витезслав.
— Да.
Инквизиторът извади ключа си и натисна бутона на ключодържателя, за да изключи алармата. Отвори вратата.
— Аз съм вампир. По-точно бях вампир.
— Висш? — уточни Антон, кой знае защо.
— Да.
Антон се настани на предната седалка и си сложи колана. Витезслав запали мотора, но не бързаше да потегля, давайки възможност на двигателя да загрее.
— Извинявайте, въпросът наистина беше идиотски — призна си Антон.
— Разбира се, че беше идиотски. — Инквизиторът не страдаше от излишна деликатност. — Доколкото знам, Антоне, вие все още сте твърде млад…
Той изкара внимателно и плавно колата на улицата. Разбира се, не попита в кой хотел е отседнал Антон — нямаше нужда. Каза само:
— Вие, вероятно, имате някои илюзии по отношение на това какво представлява Инквизицията и какви са Различните, работещи в нея. Така че… нека ви дам необходимите разяснения. Инквизицията не е трета сила, както смятат много редови сътрудници на Патрулите. Ние също така не се превръщаме в някакъв особен вид Различни, които не са част нито от Светлината, нито от Мрака… Ние сме просто Инквизитори. Избрани сред тези Тъмни и Светли, които поради различни причини са проумели голямата необходимост от Договора и примирието между Патрулите. Да, ние притежаваме определена информация, с която не разполагате вие, патрулните… може би освен най-великите магове. И, повярвайте ми, Антон Городецки, нашите знания не ни носят радост. Ние сме принудени да пазим Договора. Разбирате ли?
— Опитвам се да разбера — каза Антон.
— Аз съм вампир — повтори тихо Витезслав. — Истински висш вампир, неведнъж убивал млади момичета… Това е най-правилното в енергийно отношение…
— Няма нужда от лекции по физиология на вампирите — каза Антон. — Не са ми приятни, повярвайте ми.
Витезслав кимна, гледайки внимателно пътя. Антон изведнъж си помисли, че колата е още нова и вампирът я пази, полага големи грижи и много се гордее с нея…
— Така че аз не притежавам душа или дори живот, поне не в този смисъл, който влагат в понятието Светлите — каза Витезслав. — Смятам делото на Светлината за наивна и опасна, а често и за престъпна доктрина. Делото на Мрака, обратно, ми е доста симпатично. Но…
Той замълча за миг, сякаш изграждайки някакви сложни мисловни конструкции.
— Но аз си представям добре алтернативата на сегашната ситуация. И затова съм в Инквизицията. Затова наказвам онези, които са нарушили Договора. Забележете, Антоне — не онези, които не са прави. Та нали истините винаги са минимум две. Не онези, които се откъсват напред — имало е времена, когато Светлите са били по-силни, имало е и времена, в които е побеждавал Мракът. Инквизицията е само страж на Договора.