— Разбирам — каза Антон. — Естествено. Но мен винаги ме е интересувало дали е възможно да възникне ситуация, в която Инквизицията би подкрепила едната или другата страна? Опирайки се не на Договора, а на истината…
— Истините са минимум две — повтори Инквизиторът. — Такава ситуация…
Той се замисли.
— Не ми се е случвало да се сблъсквам с Инквизитор-Светъл, който би подкрепил своя Патрул — уточни Антон. — Но дали ситуацията с Инквизиторите-Тъмни е аналогична? Каквото и да си приказваме, вие имате свои сили, свои тайни знания. Не говоря за конфискуваните артефакти в хранилищата.
— Всичко е възможно — реши неочаквано вампирът. — Да… Допускам го. Ако започне открита война между Светлината и Мрака, не просто схватка между Патрулите, а открита война. Ако всеки Различен застане от своята страна на фронта… Каква ще бъде тогава нуждата от Инквизицията? Тогава и ние ще станем просто Различни…
Той кимна и добави:
— Но по това време Инквизицията вероятно вече ще е загинала. Опитвайки се да предотврати тази ситуация. Нали не сме чак толкова многобройни. И постъпките на неколцината оцелели Инквизитори, носили някога тогите на Инквизицията, няма да променят нищо.
— Разбирам какво кара Нощния патрул да спазва договора — каза Антон. — Ние се боим за хората. Знам какво движи и Дневния патрул — те се боят за себе си. Но какво кара вас, Инквизиторите, да вървите против собствената си същност?
Витезслав се обърна към Антон и изрече тихо:
— Вас ви ръководи единствено страхът, Антон Городецки. Без значение дали за себе си, или за хората. А нас ни движи ужасът. И затова ние спазваме Договора. Бъди спокоен за изхода на процеса — няма да има никакво изопачаване на фактите. Ако колегата ти не е нарушавал Договора, той ще напусне Прага жив и здрав.
До вечерта Едгар донякъде се поуспокои. Може би благодарение на вкусната вечеря в скъпия ресторант и бутилката марково чешко вино (е, не беше френско, нито пък испанско, но съвсем не беше лошо). А може би самата предколедна пражка атмосфера му действаше умиротворяващо. Разбира се, Едгар не вярваше в Бога — малко Различни, особено пък Тъмни, се поддадаваха на подобен предразсъдък. Но той смяташе коледните празници за изключително мили и приятни и винаги се стараеше да ги отбележи достойно.
Дали роля за това не играеха спомените му от детството? Когато той беше обикновено селско момче на име Едгар, което помагаше на баща си в чифлика, ходеше на църква и очакваше с трепет в сърцето всеки празник? Или му идваха на ум неканени спомени от двайсетте и трийсетте години, когато той вече беше Различен, но не работеше активно в Патрула, живееше в Талин, имаше прилична адвокатска практика, прекрасна жена и четири деца… Родителите му бяха починали отдавна, погребал бе и жена си, а двамата останали живи синове, единият от които живееше в Канада, а другият — в Пярну, не бе виждал от че-тирийсет години. Двамата старци трудно биха повярвали, че младоликият здрав мъж е баща им, родил се още в края на деветнайсети век…
„Да, навярно е заради спомените“ — мислеше си Едгар, палейки цигара. Все пак в обикновения му човешки живот се бяха случили толкова хубави неща. Запита се дали да не си поиграе отново на човек? Да се ожени, да създаде семейство… Да вземе отпуска от Патрула за трийсет години…
Разсмя се приглушено. Всичко това бяха глупости. Не беше възможно да влезе два пъти в една и съща река. Поживял бе като човек, после и като редови Различен, сега мястото му беше в Дневния патрул. Добре му беше на младока Антон, с неговия неизразходван плам и с живите емоции, но на Едгар вече не му отиваше да нервничи…
Срещна погледа на някаква девойка, скучаеща самотно на съседната маса, и й се усмихна. Докосна лекичко съзнанието й.
Не беше проститутка, а просто млада търсачка на приключения. Е, добре. Той и без това не обичаше професионалистките — не можеха да го учудят с нищо.
Повика сервитьора и поръча бутилка шампанско.
ГЛАВА 4
Инквизицията не проявяваше скъперничество по отношение на задържаните. Хотелът беше съвсем приличен, а стаята, макар и да не беше категория лукс, представляваше хубав двустаен апартамент.
Антон се забави за секунда, преди да тръгне към Игор.
Колко се беше променил…
Игор винаги беше работил в Патрула като оперативен сътрудник. Постъпил бе на работа през първите следвоенни години. Тогава имало много работа. От една страна — изблик на светли емоции, от друга — през тежките години разцъфтявала многобройната дребна измет… А също така царяло всеобщо атеистично настроение в страната, хората с усилие разпознавали в себе си Различни. Докато Игор приел своята същност с лекота, с радост. Изглежда, за него нямало особена разлика какво прави — дали скача с парашут в тила на врага и взривява мостове, или лови из московските улици вампири и върколаци. Стабилно трето равнище на Силата, с малки възможности за израстване, но и трето равнище не е малко, ако е подкрепено с опит, смелост и бързи реакции.