Антон с усмивка на смущение извади от торбата малък самун хляб „Бородински“, пръчка салам, кисели краставички в найлоново пликче, няколко глави виолетов ялтенски лук и парче сланина.
— Ама че дяволи! — поклати глава Игор. — Всичко, както го обичам. Семьон те посъветва, нали?
— Да.
— Митничарите трябва да са те гледали като психопат.
— Отклоних им погледите. Нали съм в командировка — имам пълното право.
— Ясно. Добре, сега ще приготвя всичко. А ти разказвай какво се е случило при вас. Вече ме информираха… но по-добре да го чуя от теб. За Андрей, за Тигърчето… за цялото това безобразие.
Докато Игор нарязваше мезето, миеше и грижливо бършеше чашите и отваряше бутилката, Антон му разказа накратко за всички неотдавнашни московски събития.
Игор безмълвно напълни четири чаши с водка. Покри две от тях с филии хляб, подаде едната на Антон и взе последната.
— За нашите — каза той. — Нека Светлината бъде милостива към тях. За Тигърчето… За Андрюшка…
Отпиха, без да се чукнат и Антон погледна с любопитство Игор. Той се закашля и погледна объркано чашата.
— Антоне… чакай… водката е менте!
— Точно така! — радостно потвърди Антон. — Най-натурална водка менте — спирт, разреден с вода от чешмата. Специално я направих — няма да повярваш колко трудно е станало да намериш в магазина водка менте!
— Но защо? — възкликна Игор.
— Как защо? А защо ти нося „Бородински“? Можех да купя от всеки пражки магазин самун пресен и вкусен черен хляб! А също и салам, и сланина. Само с лука щях да се измъча…
— И какво е това, някакъв поздрав от родината? — съобрази Игор, все още намръщен.
— Именно.
— Нямаше нужда… не искам да посрещна последната си сутрин с главоболие — изрече сериозно Игор. Намръщи се, прекарвайки ръка над бутилката и двете пълни чаши. Течността за миг проблесна в лимоненожълто. Игор съобщи с леко виновен глас: — Низшата магия ми е разрешена.
— Тогава налей още.
— Бързаш ли за някъде? — попита Игор, поглеждайки накриво Антон, и сипа в чашите от преобразената водка.
— Не, закъде да бързам? — отвърна Антон. — По-добре да поседя с теб, да си побъбрим. А знаеш ли коя е другата причина, поради която смених водката в бутилката?
— Значи ти си инициаторът?
— Да. Семьон донесе истинска водка. А аз исках да ти напомня, че невинаги в красивата опаковка се крие аналогично съдържание.
Игор въздъхна, лицето му потъмня:
— Городецки… няма нужда да ми се чете морал. Започнах работа в Патрула доста преди ти да се родиш. Разбирам всичко! Но аз съм виновен и ще си понеса наказанието.
— Не, нищо не разбираш! — извика ядосано Антон. — Вижте го, ще ми заема пози! „Виновен съм, ще си понеса наказанието“ — изимитира той Игор. — А ние какво да правим? Особено сега, без Тигърчето и Андрей? Знаеш ли, че Хесер реши да прави момичетата-програмистки оперативни работнички?
— Стига, Антоне! Незаменими Различни няма. В резерва на московския Нощен патрул има стотици магове и вълшебници!
— Да, разбира се. И само да им свирнем — ще дойдат. Ще зарежат семействата си, ще оставят работата и обикновените си занимания. Ще се хванат за оръжията и… не може да не стане така. Щом като действащият състав на Патрула се е опозорил, вдигнал е ръце и се е предал…
Игор въздъхна. Заговори рязко и отсечено, като заприлича отново на предишния оперативен работник:
— Антоне, всичко ми е ясно. Ти си умно момче и правилно се опитваш да ме ядосаш. Опитваш се да ми вдъхнеш воля за живот… опитваш се да ме убедиш да се боря… Но разбери едно — аз наистина не искам да се боря! Наистина се смятам за виновен! Наистина… реших да се оттегля. Да отида в нищото, в Сумрака.
— Но защо, Игор? Разбирам, смъртта на човек винаги е трагедия, още повече ако е по твоя вина, но нали ти не си могъл да предвидиш…
Игор вдигна към него тежкия си поглед. Поклати глава:
— Не, Антошка. Все пак нищо не разбираш. Мислиш, че се измъчвам, защото момчето се удави? Не.
Антон взе чашата и я пресуши на един дъх.
— Мъчно ми е за момчето — продължи Игор. — Страшно ми е мъчно. Само че какво ли не съм виждал… случвало се е и да загиват хора пред очите ми. По моя вина. И деца, и жени, и старци. На тебе, например, налагало ли ти се е да правиш избор — кого да спасиш, неиницииран Различен или обикновен човек? На мен ми се е налагало. Налагало ли ти се е да черпиш неудържимо сила от цяла тълпа? Знаейки, че вероятността двама човека да не издържат и да сложат край на живота си е деветдесет процента? На мен ми се е налагало.
— И на мен ми се е налагало да правя някои неща, Игор.
— Да, разбирам. Онзи ураган… Тогава какви глупости ми говориш? Не можеш да повярваш, че работата не е в горкото момче? Че се влюбих в Тъмна?