— Тогава обясни ми, Игор, защо Завулон вкара в капана Алиса и теб?
— Това е случайност — промърмори Игор. — Нали ти казвам, Алиса…
— Дори да не е знаела! Завулон е знаел, повярвай ми! И я е изпратил на смърт, разменяйки я с друга фигура! Защо?
Игор разпери ръце:
— Ще ми се да знам.
ГЛАВА 5
Райво крачеше из хотелската стая, жестикулирайки с несвойствена за него разпаленост:
— И все пак очаквам неприятности! Нямаме право да разчитаме на помощта на Дневния патрул — от Москва, от Прага, от Хелзинки, откъдето и да било!
— Но този Тъмен обеща да ни помогне… — отбеляза Яри.
Райво се намръщи и разпери театрално ръце:
— Обеща! Да, разбира се. А кой обеща на нашите братя, че Фафнер ще бъде възкресен?
— Според мен — каза тихо Юха, — доста по-разумно беше да служим на великото дело на възкресяването на Фафнер, отколкото наистина да възкресяваме древния маг…
За миг настъпи тишина.
— Юха… — с упрек каза Яри. — Не биваше така… директно…
— Защо да не бива? Времената на маговете, играещи без никакви правила, отдавна са отминали. Необходим ли ти е глобален катаклизъм?
— Но нашите…
— Нашите грохнали предводители бяха изперкали! И затова се бяха поддали на нечии обещания! И ето, че си го получиха в Берн… И никой няма да ни помогне, Райво е прав! Няма как да върнеш онези, които са си отишли. Паси също вярваше — и къде е той сега? Развъплътен от Хесер в Сумрака!
Телефонът на масата иззвъня. Юха, прекъсвайки с явна неохота речта си, вдигна слушалката.
— Да?
В следващия момент скочи, събаряйки чашата с некачествена чешка бира. Изкрещя:
— Ти? Ти… откъде се обаждаш? Какво?
Той слуша една минута и изразът на лицето му ставаше все по-радостен и същевременно все по-слисан. Както когато съобщават добра новина на човек, настроен да чуе лоша, че и успял да зарази всички с песимизма си. Най-накрая Юха затвори телефона и прошепна:
— Братя…
Антон изобщо не беше наясно дали са отворили втората бутилка с водка напразно, или напротив. От една страна, май започваха да схващат същността на събитията… От друга — все повече се затрудняваха да обсъждат проблема. Игор, например, стана извънредно скептичен. И изобщо не можеше да разбере това, което му доказваше Антон:
— Игор, ако в такава сложна схема не се връзва дори един факт — всичко се руши! За всичко трябва да си има причина. Може би ти си някаква пречка за плановете на Завулон?
— Аз? — горчиво се усмихна Игор. — Стига! Аз съм обикновен оперативен работник. Трето равнище… Най-много второ — в пика на силите си… И никакви особени умения, никакви перспективи. Не бих устоял срещу Огледалото. Не знам, Антоне.
— Все пак трябва да имаш някакви предположения — измърмори Антон. Сипа си водка, помълча секунда, а после попита: — Игор, имал ли си нещо със Светлана?
— Не — отвърна рязко Игор. — Дори не си го помисляй. Не е имало, няма и няма да има. И ако смяташ, че моето предназначение е да стана баща на бъдещия месия…
Той внезапно се засмя.
— Просто ми мина през ума… — промърмори Антон, чувствайки се като пълен идиот.
— Какви ги приказваш, Антоне… Извинявай, но говори ревността ти, а не умът! Та нали тук не играе никаква роля обикновеният, човешки процес на размножаване! Ако Книгата на Съдбата на Светлана е пренаписана, ако тя трябва да стане майка на новия месия — процесът е на ниво фини материи, енергетика на Светлината и Мрака, на самата същност на мирозданието! Какво значение има кой… — той се запъна за миг — …кой ще стане биологичният родител? Дори от Светлана нещата зависят минимално! Не, това са глупости. Завулон трябва да се бои само от Светлана.
— Тогава не виждам смисъл в твоето отстраняване…
— Аз също. Но навярно има смисъл…
Те отпиха мълчаливо, без да чукнат чаши. Като по команда впериха погледи в листа хартия.
— Да очертаем главното! — каза Антон, забелязвайки, че гласът му леко е спаднал. — И така, преди половин година Хесер и Олга са пренаписали Съдбата на Светлана, нали? И сега тя трябва да стане майка на месия?
— Излиза, че е така.
— И Завулон се е опитал, използвайки появата на Огледалото, да я унищожи, но не е успял…
— И това е вярно.
— Добре, засега ще оставим настрана въпроса за твоята роля във всичко това… каква може да е следващата крачка на Завулон? Сега, когато Светлана е съвсем лишена от магически способности и е беззащитна?
— Не е беззащитна! — закани му се с пръст Игор. — Какви ги говориш? Не се съмнявам, че има охрана на най-високо равнище. Освен това нападението срещу нея ще бъде нарушение на Договора. Тъмните треперят за кожата си, никой не иска да бъде развъплътен…