— Какъв може да бъде ответният им ход? Само един…
— Появата на Антихриста… Човечеството очаква „противния на Христа“ с не по-малка готовност! — възкликна Антон. — Благодарение на масовата култура!
— Имаш ли Библия? — попита неочаквано Игор.
— Със себе си? Не, какво ти става?
— Сега… — Игор отиде в другата стая с бърза, макар и не особено устойчива походка и се върна с дебел том в ръце. Погледна Антон леко смутено и каза: — Разбира се, аз съм атеист. Но Библията… Нали разбираш… Така…
— Игор… — Антон сложи длан върху книгата. — Тя няма да ни помогне. Нека разсъждаваме логично.
— Добре — съгласи се с голяма лекота Игор и с известно облекчение остави настрана Светото писание.
— На Завулон също му се живее. Изтрябвал му е Апокалипсисът… поне така се надявам. Трябва му фигура, равна по сила на месията на Светлината.
— Фафнер… — произнесе замислено Игор. — Фафнер?
— Силен Тъмен маг… — съгласи се Антон. — Но все пак не Антихрист!
— Шестстотин шейсет и шест! — Игор се размърда в креслото си. — Я сметни сумата от буквите в името Фафнер!
— Не помня как се пише Фафнер в оригинал. А ако вземем предвид начина, по който се пише на руски… — Антон се замисли за миг. — Осемдесет и осем! Не е шестстотин шейсет и шест.
— Но осемдесет и осем… също е някак… странно число! — Игор гледаше Антон с пламнали очи. — Помисли само! Не осемдесет и седем! Не осемдесет и девет! А точно осемдесет и осем! Не е ли подозрително?
— Подозрително е — съгласи се Антон. Числото наистина започна да му изглежда подозрително. — И вероятно Фафнер може да бъде възроден, да го измъкнат от Сумрака… Обаче…
— Не просто да бъде възроден — уточни Игор. — Всичко тук е свързано с хората, нали? С техните очаквания, с готовността им да повярват. И ако съживяването на Фафнер бъде представено по съответния начин, от безумния маг ще се получи безумен антимесия!
— По какъв начин?
— Ами всички тези… четирите конника на Апокалипсиса… излизането на звяра от морето…
Очите на Игор изведнъж станаха стъклени:
— Нали морето е предполагаемото място на погребението на Фафнер, Антоне! И… ако Алиса и онова момче, Макар, са загинали… в морето… това е един вид жертва… това е надигането на Тъмните Сили…
Антон тръсна глава и изтри потта от челото си:
— Дали не прекалихме с пиенето, а, Игор? Да, съгласен съм, че Хесер иска да използва… може да използва Светлана като майка на новия месия… в известен смисъл — новото въплъщение на Христос… Е, или просто на вълшебница с небивала сила… По всичко личи, че е така. И Завулон като противодействие евентуално ще се опита да осигури фигура с равни сили, но да се свързва всичко това с Армагедон, с Библията, с религията — прекалено смело е!
— Идва двехилядната година! — почти извика Игор. — Разбираш ли? Маговете могат да замислят едно, но човешката реалност, мечти и страхове — те прекрояват реалността по свой начин! И новопоявилите се фигури могат да притежават всички свойства, които се очаква да притежават! Да вървим!
— Къде?
— За водка. В ресторанта.
Антон въздъхна, поглеждайки бутилката. Наистина бяха изпили всичко.
— Нека по-добре да се обадим и да си поръчаме.
— Стига, искам да се разходя.
Антон се изправи и прибра амулета в джоба си. Кимна:
— Е, да вървим…
При асансьорите нямаше никой, но им се наложи дълго да чакат. Игор, облегнат на стената, ораторстваше:
— Виж сега какво може да направи Завулон… Да измъкне Нокътя на Фафнер от хранилището…
— Как?
— Няма ли как? Щом са го откраднали веднъж, ще успеят и втория път! После ще се извършат магическите действия плюс инсцениране на митологичните представи за Апокалипсиса. Всякаквите скакалци… звездата Пелин… четирите коня…
— Представям си как Завулон води четири коня за юздите.
— Не е нужно да са коне! — Игор се намръщи. — Ти знаеш не по-зле от мен какво е подобие на магия. Да вземем например, четирима души, а още по-добре — Тъмни Различни. Единият — азиатец; това ще бъде кафявият кон. Вторият — негър, това ще е черният кон. Третият — европеец, бял кон. И един… например скандинавец — бледият кон. Качваме ги на дървени коне-играчки…
Антон застина пред отворилата се врата на асансьора.
В огледалната кутия, уплашено гледайки към Светлите магове, стояха Братята на Регин. Осиновените деца на сектата: негър, китаец и украинец. Правилно… Къде другаде да са настанени, освен в този хотел — та нали са дошли да застанат пред Трибунала на Инквизицията… Антон си помисли в някакво нереално, забавено темпо, че четвъртият от бойците беше скандинавец.