И добре, че именно беше…
Изглежда, Игор си помисли същото — той промърмори:
— Трима са…
В мъртвата тишина вратите на асансьора започнаха да се затварят. Но Юха Мустайоки изведнъж пристъпи напред, пъхна крак в отвора, под фотоелемента. Вратите недоволно се разтвориха.
— Исках да бла-го-да-ря на московския Нощен патрул — изрече неочаквано той. Явно не си намираше място, но все пак се стараеше да изглежда спокоен. — Това беше много хуманно.
— Кое е било хуманно?
— Че сте пощадили Паси Оликайнен. Ние… оценяваме високо решението ви да го оставите жив.
— Къде е той? — възкликна Антон.
— Долу… в бара… — Юха гледаше смаяно маговете.
— Четири коня… — изрече с глух мъртвешки глас Игор. — Четири коня! Четири коня!
Мустайоки отстъпи назад и погледна объркано към приятелите си.
Двамата магове останаха сами.
— Всичко съвпада! — Игор се обърна към Антон. — Виждаш ли? Всичко!
— Чакай малко…
Антон се стегна, припомняйки си движенията. Вдигна лявата си ръка, прекара я пред лицето на Игор, дръпна я рязко надолу и отново я вдигна нагоре, свивайки пръсти като черпак.
— Да ти се… — простена Игор, давейки се, и хукна към стаята. Антон тръгна бавно подире му. Когато влезе в стаята, погледна към отворената врата на тоалетната, където се виждаше превитият гръб на Игор и се пресегна към него през Сумрака. Игор започна да стене.
Заклинанието за изтрезняване не е сложно. Но е неприятно за обекта, върху който се прилага.
След две-три минути Игор излезе от тоалетната. С мокри коси и хлътнали очи, блед като мъртвец.
— Бледият кон… — промърмори Антон. — Хайде… сега ти на мен.
Игор с готовност направи пасовете и сега вече Антон се приведе над тоалетната чиния. Когато след няколко минути влезе в стаята, измит и напил се с безвкусната вода от чешмата (жаждата го бе нападнала моментално), Игор вече заличаваше следите от разпивката. Погледна към Антон и изрече подигравателно:
— Черният кон…
Антон отиде при хладилника, извади няколко бутилки минерална вода и се стовари в креслото, отвивайки капачката на едната. Игор взе от него друго шише. Известно време двамата седяха, потънали в блажено мълчание, и пиеха вода. После Игор виновно си призна:
— Да… натаралянкахме се.
— Проклетите коне! — изруга Антон и удари с юмрук по масата. — Направо ме е срам заради измишльотините, които наприказвахме!
— Всичко изглеждаше някак много логично… — каза смутено Игор. — Тези проклети Братя… Та какво, четвъртият е още жив?
— Явно е жив… — разпери ръце Антон. — Знаех само, че Хесер е хукнал да го преследва в Сумрака и го е догонил…
— Точно така… Защо му е трябвало да убива заподозрения? Просто го е предал на Инквизицията. Сигурно направо там, в Сумрака. Антоне… а дали все пак не бяхме прави?
— Още ли не си изтрезнял напълно? — поинтересува се Антон.
Игор въздъхна:
— Не, изтрезнял съм… По дяволите, не мога и да се напия като хората! Да, всичко това са глупости. Завулон няма да тръгне да измъква от Сумрака древен побъркан маг. Каква ще му е ползата? А да вземе да устройва края на света, да създава Антихрист…
— Пък и Фафнер не става за тази длъжност — уточни Антон. — Ама никак не става. Не е на това ниво.
— Така че всичките ни приказки са глупости?
Антон погледна към листа хартия, върху който личаха мазните петна от салама и мокрите отпечатъци на чашите. И кога успяха да го оплескат — нали уж внимаваха?
— Страхувам се, че нещата за Светлана не са глупости. Виж, останалото… И какво толкова се вторачихме в числото осемдесет и осем? Какво му е мистичното?
— То е едно такова кръгло… Откъдето и да го гледаш, се чете еднакво… — Игор махна с ръка и се разсмя. — Да, прав си. Пиянски дрънканици.
Антон вдигна падналия на земята маркер. Задраска кръгчето с надпис Братята на Регин. Каза:
— Те не са в играта. Изглежда вече са изпълнили мисията си — да подхранят Огледалото със Сила. Ето кое трябва да ни интересува, Игор.
Игор погледна кръгчето със собственото си име. Въздъхна:
— Бих се радвал да повярвам, че имам специална мисия. И че здравата съм попречил с нещо на Завулон и Дневния патрул. Обаче…
Той безпомощно разпери ръце.
— Игор, ти си ключът — каза Антон. — Разбираш ли? Ако разберем защо в стремежа си да противодейства на Светлана Завулон се опитва да те отстрани, ще победим. Но ако не разберем — той печели партията.
— Да не забравяме и Хесер. Доколкото схващам, той ще пристигне тази сутрин.