— Бихме се справили по-добре без него. — Антон долови нотка на раздразнение в гласа си. — Неговите решения са прекалено… глобални.
Едгар си сипа чаша разгазирано шампанско от вчерашните запаси, отпи, намръщи се и си каза: „Сутрин пият шампанско или аристократите, или дегенератите. А ти, драги, не приличаш на аристократ…“
Старият навик на патрулния — да мисли винаги, във всяка ситуация — не напускаше Едгар дори по време на нощните забавления. Ето че и през изминалата нощ той продължаваше да размишлява какво ли замислят шефовете на московските патрули за наближаващите коледни празници… което, впрочем, съвсем не му попречи да изпита удоволствие от процеса.
„И така — помисли си Едгар, — с какво разполагаме? Трябва да извадим всичко на светло. До последната подробност.“
Какво можеше да извлече Завулон от така създалата се ситуация? Трябваше да я моделира мислено.
Трибуналът, на който бяха изпратени някакви сили на двата Патрула. Не челните, но далеч не и последните. Двама магове, и двамата от първата десетка. Щеше да има и наблюдатели — несъмнено. Не подлежеше на съмнение, че по време на самото заседание на Трибунала нито една от страните няма да предприеме действия срещу другата — всички щяха да се опитват да изтъргуват максимална полза за себе си от равнодушната и безпристрастна Инквизиция.
А дали беше равнодушна? Едгар не се съмняваше, че е безпристрастна. Той бе живял достатъчно дълго в света на Различните. И никога — нито веднъж — у него не се бе появила дори сянка на съмнение относно действията и постъпките на Инквизицията. Слугите на Договора си оставаха студени и решителни. Някой беше отбелязал абсолютно справедливо, че Инквизицията не съди невинните и виновните, а нарушилите Договора. В това се криеше същността на светогледа на всеки Инквизитор и Едгар, вече дорасъл до този извод, все още не схващаше какво кара Инквизицията да постъпва по този начин, а не по друг?
Интересно, разбираха ли това висшите магове? Хесер и Завулон?
И така, Трибуналът. Светлият маг Игор Теплов или щеше да бъде оправдан (което бе нежелателно), или — осъден. В първия случай московският Нощен патрул щеше да запази един, макар и временно недееспособен, но все пак силен маг трето равнище. На Едгар му се беше налагало да се сблъсква с Теплов и преди Северно Бутово, наистина, бегло. Веднага след войната, в паметното дело „Изпепеленият Белозерск“. Тогава и московският, и талинският Патрули често действаха на най-неочаквани места, например във Волгоградска област. Имаше недостиг на хора… По-точно — на Различни. Недостатъчно бяха и Тъмните, и Светлите.
Във втория случай Нощният патрул губеше безвъзвратно този маг. Въпрос: е, и какво? Отговор: Игор Теплов не е онзи, за когото се представя. По-точно, с него е свързано нещо, което се знае само от маговете екстра класа. Изобщо, по всичко личи, че Завулон последователно и упорито бе атакувал две цели в лагера на врага: Игор Теплов и Светлана Назарова. При това дори не му бе жал за неговата любима Алиса. Засега Едгар не виждаше логическа връзка между сблъсъка в Бутово, дуела в „Артек“ и обърканите събития, съпътствали посещението на Тъмното Огледало. Но достатъчно беше и това, че долавяше наличието на такава връзка. През тези три схватки и интриги несъмнено преминаваше свързваща нишка и нейното начало водеше право към дланите на Завулон.
Е, опитът да бъде отстранена бъдеща Велика Вълшебница беше напълно оправдан и обясним. Но защо Завулон се опитваше да унищожи и мага Игор? Защо именно него? И защо точно сега, а не преди, когато Игор е бил по-слаб и неподготвен?
Набиваше се на очи един-единствен извод: Игор е станал опасен едва след като Светлана се е вляла в редиците на Нощния патрул.
Добре. Да продължим нататък.
Възкресяването на Фафнер. По-подходящо място и време не може да се избере: навечерието на двехилядната година, центърът на европейската некромантия. Каква е връзката на всичко това с Трибунала и делото Теплов-Доникова?
Ето къде е въпросът!
Едгар отпи мрачно от шампанското, помисли си, че му е останало ограничено време — само до вечерта, и взе единственото възможно решение: да посети незабавно местния офис на Дневния патрул и да поиска всички данни за сражението между Зигфрид и Фафнер, а също така да проучи съответния раздел на Некрономикона.
Едгар беше достатъчно силен маг, за да се ориентира в механизма на възкресяване на Велик Тъмен и да разбере кои от необходимите условия са изпълнени в момента и кои — не.
Германката все още спеше безгрижно. Дожаля му да я буди. Изми се, обръсна се, облече се, докосна тихичко спящото й съзнание и излезе под утринния пражки снежец.