— Вие некромант-теоретик ли сте?
Едгар се усмихна широко:
— Какво говорите! Никога не съм се занимавал с некромантия. Но ето че ми стана интересно…
— Тогава сте постъпили правилно, че сте дошли в Прага. Тук некромантията е добре проучена, има безброй специалисти… За съжаление, всички те си остават теоретици и вие прекрасно разбирате защо.
Едгар наистина разбираше защо.
Защото от времето на подписване на Договора досега Инквизицията беше разрешавала само два пъти ревъплътяване, и то само временно. Трибуналът е трябвало да разпита свидетели — понякога наистина изниква възможност да се върне развъплътен Различен от Сумрака. Това се бе случвало двукратно, но след разпита свидетелите отиваха в Сумрака.
Едгар не вярваше, че маг от класата на Фафнер не си е подготвил предварително вратичка за ревъплътяване. Той е бил длъжен да го направи при достигането на определено равнище — между другото, Едгар също се надяваше някой ден да достигне това равнище. Впрочем, той се надяваше не по-малко обосновано да не допусне развъплътяване, но животът е толкова странен, че поднася всякакви изненади. Още повече в условията на непрекъсната война.
— Седнете тук. — Вампирът посочи масите. — Сега ще ви донеса книгите. Мисля, че изобщо не ви интересуват човешките епоси, а летописите на Различните, нали?
— Разбира се, уважаеми. Разбира се.
— Само секунда.
Вампирът наистина се върна страшно бързо. Очевидно той работеше като библиотекар не от едно десетилетие и прекрасно познаваше книгите си.
— Ето — каза той, слагайки на масата два тома. Първият беше страшно дебел, в голям формат, със старинна подвързия от бледокафява кожа — „Некрономикон“ в превод на Герхард Кюхелщайн. Вторият имаше по-скромна дебелина, по-малък формат и заглавие, разтеглено на половин страница: „Животопис и тълкуване на славните деяния, а също така на пророчествата и множеството уникални открития на великия Тъмен Маг, добре известен сред Различните под името Фафнер или Сумрачния Дракон“ от Йохан Йетцер, Урмонгомод. Явно оригиналът на книгата.
Вероятно заглавието на книгата на Йетцер-Урмонгомод беше доста по-архаично, но Едгар не знаеше древните горногермански езици и беше принуден да чете през Сумрака, където особеностите на стила се изглаждат и текстът губи от своята атмосфера, но затова пък всичко става доста по-разбираемо.
Едгар прегледа „Деянията на Фафнер“ по „диагоналната система“. Както и очакваше, в тази древна книга тълкуването на събитията значително се отличаваше от това в двете „Еди“ и „Песента за нибелунгите“. Първо, беше ясно, че и Сигурд (познат и като Зигфрид или Сиврид), и Регин, и Хрейдмар, и самият Фафнер са били Различни. Разбира се, Хрейдмар не е бил биологичен баща на Фафнер, а Регин не му е бил биологичен брат. Чрез продължителни и добре обмислени интриги Сигурд успял да скара помежду им Тъмните магове и ги унищожил до един, някои с чужда помощ, други — собственоръчно. Целта на Сигурд, естествено, не били никакви съкровища, никакви безсмислени метални дрънкулки или блестящи камъни. Сигурд и останалите са се стремели към наследството на джуджето Андвари, но трудът на Урмонгомод не обясняваше какво е представлявало то. Или някакви древни и могъщи артефакти, или просто знания (във вид на книги, например). Общо взето, Сигурд се справил с всичките, завладял наследството на Андвари, а какво е станало после Едгар нямаше време да изяснява. Сигурд победил Фафнер предпоследен — преди Регин. Изглежда, все пак Фафнер отнесъл със себе си в Сумрака някакви тайни, но това интересувало слабо маговете от онова време, които не били обвързани от никакви Договори и кодекси и действали без изобщо да се съобразяват с Инквизицията, поради пълната липса на такава.
Главното, което си изясни Едгар беше, че Фафнер е притежавал някои забравени знания в областта на висшата бойна магия (което, между другото, не му е помогнало особено в схватката с коварния Сигурд) и е отнесъл тези знания в Сумрака. Следователно, беше напълно възможно Завулон да се опита да се сдобие с тях.
След като достигна до тази общо взето очевидна мисъл, Едгар се зае с Некрономикона.
Първото, което си изясни, бе че ревъплътяването съвсем не е възкресяване на някога развъплътен Различен. Нещата се оказаха много по-прости и банални.
Това беше по-скоро рокада. Някой отиваше в Сумрака, някой идваше на негово място от Сумрака. Колкото по-високо беше равнището на Силата на ревъплътявания, толкова по-силен трябваше да бъде развъплътяваният. Но не беше необходимо равнищата да са абсолютно равностойни — допускаше се известен „луфт“. Ако това, което беше написал Урмонгомод за Фафнер беше истина, значи Сумрачния Дракон можеше да бъде разменен с Тъмен маг второ-трето равнище, но само при съответното глобално енергийно подхранване.