Което можеше да се осигури съвсем спокойно чрез инсценировка на Апокалипсиса — чувствата на хиляди хора щяха да породят такава буря, такъв вихър от емоции, че възроденият Фафнер най-вероятно щеше да излезе от Сумрака като изпълнен със сили, могъщ Тъмен маг, жадуващ отмъщение и свобода. Своята отдавна изгубена свобода.
Какво щеше да прави той, Великият Маг от миналото, който изобщо не бе чувал нито за Договора, нито за Инквизицията? Как планираше да се разбере с него Завулон? И планираше ли изобщо такова нещо? Можеше ли да има по-страшен кошмар от Сумрачния Дракон в небето на Европа?
Да предположим, че Фафнер се разбушуваше, започнеше да изпепелява градове и да причинява всевъзможни разрушения, разчитайки глупаво само на силата си. Тогава с него щяха да се справят дори хората. Същият онзи Светъл ас от ресторанта, в името на „Чикаго булз“ щеше да го цапардоса от своя „фантом“ или „Хариер“ с нещо смъртоносно… Че нямаше да го убият — нямаше, но щяха да го укротят набързо. Обаче от това по-леко ли щеше да й стане на Европа? Трябваха ли й на нея гъбите на ядрени взривове и изпепелени от огъня на Фафнер уютни градчета?
Обаче Фафнер най-вероятно нямаше да разчита само на силата си, а на своите опит и хитрост. А тогава — пази се, Европа! Разрушенията и жертвите щяха да бъдат значително повече.
Само че за какво му бе изтрябвало всичко това на Завулон?
Едгар не разбираше.
Какво още бе нужно за възкресяването на Сумрачния Дракон? Маг втора-трета степен на нужното място… Кое е това място, между другото?
Десет минути Едгар изчисляваше по звездите и по подвижните енергийни огнища. Задача със средна сложност: Фафнер е бил прокуден в Сумрака в Северна Европа… Значи ревъплътяването му на границата между деветдесет и девета и двехилядната година е най-удобно в… Готово.
Резултатът не учуди особено Едгар. Чехия. Прага.
А веднага след това го обзе лошо предчувствие. Тъмен маг второ-трето равнище на нужното място… В Прага…
Та това беше самият той! Естонецът Едгар!
След като изтри внезапно избилата по челото му пот, той продължи да чете.
За замисленото от Завулон не беше подходящ всеки. Например обектът на рокадата трябваше да е роден на определено място. Описанието му беше доста уклончиво… Какво беше това място?
След известни изчисления се получи Скандинавия, Северна Германия или Прибалтика.
Прибалтика.
Естонецът бе повикан ненадейно на работа в столицата на Русия от шефа на московския Нощен патрул… При това не личеше да има видима необходимост от това…
Кой друг, роден в Скандинавия, Северна Германия или Прибалтика се намираше в момента в Прага?
Никой. Само Едгар.
Ето за какво го предупреждаваше Юрий преди тръгването му за Прага. Именно за това. За какво друго?
Така. Спокойно. Спокойно. Само без нерви. Този, който е предупреден, е въоръжен. Да видим какво още ще ни подскаже Некрономикона…
Така, нужни са още четирима Тъмни, които да образуват Кръга на Възкресяването. Е, това е ясно. Кръгът е разновидност на портал, който свързва енергетиката на гореспоменатата четворка, наречена много сполучливо „конници на Мрака“.
При това конниците трябваше да бъдат черен, кафяв, бял и блед. Точно по сценария за Апокалипсиса. Поличба след поличба.
А имаше и подходящи магове за целта. Наистина, само трима — това бяха Братята на Регин. Между другото те бяха точно кафяв (азиатецът!), черен (негърът!), бял (славянинът!) и блед (убитият от Хесер скандинавец!).
Нали Завулон разправяше, че има някакви планове, свързани с тримата. Сега Едгар можеше смело да предположи точно какви са тези планове. И едва ли липсата на четвъртия конник можеше да ги промени.
Едгар прегледа този раздел на Некрономикона до края и изясни още два детайла. Дребни, но очевидно важни.
Тъй като Фафнер беше дракон, според каноните възкресяването му би трябвало да изглежда като излизане от морето. Само че това изобщо не беше задължително. Но виж, задължително трябваше да се направи жертвоприношение в морето. Предварително. Където и да е — ако ще в Китай или Филипините.
Или в Крим.
Жертвата трябваше да бъде юноша или девойка — някой, който вече не е дете, но още не е станал възрастен.
„«Артек» — веднага се сети Едгар. — Удавилото се в резултат на дуела момче.“
Имаше и още нещо. Ако Завулон беше избрал за втора фигура на рокадата Едгар, той би трябвало да осигури за последното денонощие, където и да се намира, изображение на Едгар. Портрет или снимка. По-скоро даже портрет. И да носи това изображение със себе си. До самия момент на рокадата.