Правилно — защо му беше на Хесер да убива свидетеля?
Навярно творецът бива обхванат от неописуема гама от чувства, когато поставя последното парче стъкло в завършената мозайка. Но какво да правят онези, за които стъкълцата от мозайката се превръщат в сухите думи на присъда?
— Братко! — обърна се тържествено към Едгар единият от „финландците“. — Искаме да благодарим на теб и на московския Дневен патрул за подкрепата. Ще дойдеш ли с нас? Празнуваме завръщането на нашия брат Паси — смятахме го за мъртъв.
Истинският финландец се усмихна смутено, показвайки с целия си вид колко е трогнат от грижите на другарите си.
— Поздравления… — изрече сухо Едгар. Всъщност, нямаше особени поводи за поздравления — и четиримата неминуемо щяха да загинат при възкресяването на Фафнер.
— Братко Тъмен. — Виждайки колебанието му, магът спря да настоява. — А не знаеш ли случайно… онзи Светъл, който също е обвиняем… защо ни нарече четирите коня?
Приятелите му дружно закимаха възмутено.
— Това не може ли да се разглежда като необосновано оскърбление? — уточни с надежда предводителят на Братята на Регин.
— Не може — отвърна Едгар. — Това е по-лошо от оскърбление. Това е истина.
И хукна към асансьора.
ГЛАВА 6
Антон се предаде към обяд.
Вече не пиеха водка с Игор, въпреки чудесното свойство на алкохола да стимулира въображението. От кафето започваше да им се повдига. Не им понасяше повече и чудесната чешка бира.
Игор, застанал до прозореца с чашка айран на „Данон“, поклати глава в отговор на поредното предположение на Антон:
— Не, изключено. Какъв борец с дракони съм аз? И нали отхвърлихме версията с Фафнер?
— Ами ако изведнъж се окаже, че е вярна?
— Все едно. Това е схватка с магия, а не двубой с огнедишащо чудовище… — Игор се подсмихна и цинично допълни: — Освен това при схватката между дракона Фафнер и два-три модерни бойни хеликоптера бих заложил на хеликоптерите. Стига предположения, Антон. Нищо няма да открием.
— И все пак, Игор, ти си ключът.
— Какво да се прави? Ключовете никога не биват уведомявани коя врата им предстои да отворят. Антон, аз съм най-обикновен Различен. Само на Завулон му е известно в какво се състои моята… значимост. Е, вероятно и на Хесер. Сега той ше се качи при нас и тогава ще го питаме.
Антон хвърли поглед през Сумрака и със завист каза:
— Сериозно? Вече е близо, така ли? Пък аз не го усещам…
— Аз също не го усещам. Видях през прозореца как влязоха в хотела.
На вратата лекичко се почука. Отдаване на дължимото на учтивостта, нищо повече. След миг гостите влязоха през Сумрака. Хесер, мълчаливата му сянка Алишер и Светлана. Маговете водеха Светлана през Сумрака. Тя видя Антон, едва когато и тримата влязоха в човешкия свят. Усмихна се и леко виновно разпери ръце: „Ето, виждаш ли каква съм станала?“. И Антон отново бе залят от вълната нежна тъга, смесена със срам и озлобление към себе си. Въпреки че не бе имал друг изход освен да позволи на Огледалото да отнеме силите на Светлана… И най-важното — в резултат на това Светлана беше жива… Но Антон не можеше да избяга от проклетото усещане, че е загубил партията.
Нима Игор усещаше нещо подобно, когато си спомняше за Алиса? Аналогично, но с няколко степени по-голяма горчивина?
Тогава оставаше само да му се чуди и да му се радва, че все още е жив…
— Добър ден, деца… — благо каза Хесер.
Той беше със скромен, не особено скъп костюм и вратовръзка в убити цветове. Такъв един бизнесмен средна ръка, който се облича при „Marks&Spenser“ и винаги изпраща на сътрудниците си скромни подаръчета за Коледа. В настоящия случай Хесер явно беше сметнал себе си за най-хубавия подарък…
— Здравейте, Борис Игнатиевич — каза Антон. Сърце не му даваше да нарече този ден добър. — Здравей, Алишер.
Телохранителят (ако, разбира се, беше сериозно да се смята за телохранител на Велики маг един маг трета степен), а по-точно ординарецът на Хесер, синът на девона и на човешка жена Алишер, мълчаливо кимна на маговете и се отдалечи в ъгъла на стаята. Там застина с кръстосани на гърдите ръце и частично се оттегли в Сумрака. Антон почувства, че способността на Алишер за наблюдение в Сумрака е изкуствено изострена, изглежда, от шефа. Забеляза също, че младият маг избягва да поглежда Игор. Ето още едно безумно заплетено кълбо — бащата на Алишер беше убит от Алиса Доникова. Нищо, че той не беше човек или Различен… Трудно бе дори да се формулира какво е това девоната, верният помощник на великите магове. Самият девона не извършва подвизи, това не е негова работа. Той само служи на героите, като премахва от техните пътища дребните пречки. Освен това заздравява семейните връзки… помага да се раждат велики герои…