— Не — призна Витезслав. — Можете да се върнете на мястото си.
По време на разпита Завулон скромно остана да стои до самия ръб на преградения с решетка кръг. Скромна, сива, незабележима сянка… Изглежда, той изобщо не се беше огорчил от факта, че на Хесер не му беше предявено обвинение. И точно това тревожеше Едгар.
— Инквизицията има въпроси и към вас, Тъмни маг Завулон — каза Витезслав. — Беше ли провокирано от вас нападението на сектата Братята на Регин?
— Никой не може да свидетелства против себе си — изрече с приглушен глас Завулон.
— Това признание ли е? — оживи се вампирът.
— Не, това е припомняне на закона. Вие нямате право на подобен въпрос. Затова няма да отговарям.
— Добре. Възражението се приема. Велики маг Завулон, планирали ли сте, с цел противодействие на бъдещия месия на Светлината, да възкресите Великия Маг Фафнер, прокуден в Сумрака и развъплътен преди повече от хиляда години?
Завулон запримигва учестено и попита със смаян глас:
— Откъде ви хрумна подобна глупост?
— Противодействахте ли против инициирането на Светлана Назарова, извършихте ли действия, насочени срещу него?
— Да, в разрешените от Договора рамки — отвърна бързо Завулон.
— А Фафнер?
— Какво за Фафнер? — отвърна на въпроса с въпрос Завулон. Погледна към Едгар и намигна.
— Защо сте изпратили в Прага сътрудник на Дневния патрул, идеално подходящ за ревъплътяването на Фафнер?
— Не знам за какво говорите!
— Планирали ли сте провеждането на следните паралели: Фафнер — Антихриста, четиримата членове на сектата Братята на Регин — четирите коня на Апокалипсиса…
Завулон се разсмя. Смя се дълго, радостно, със скимтене, както се смеят хората, които са успели да направят рискован, но много весел номер. Накрая изтри потеклите сълзи и каза вече по-спокойно:
— Възхитен съм от чувството за хумор на представителите на Инквизицията. Фафнер е побъркан психопат, дори се познавахме лично и изобщо не бих искал да се срещнем отново… Пък и изобщо не е подходящ за месия на Тъмните! Не на това ниво. Виж, да унищожи Светлана… — Завулон се усмихна — Възможно е. Но на такава цена… Не, какви ги говорите. А пък тези непълноценни фински магове… как го казахте, коне на Апокалипсиса ли?
Едгар се чувстваше пълен идиот. Погледна умоляващо Витезслав. Но вампирът още не се предаваше:
— Защо извършихте следните действия: подготовката на гибелта на Алиса Доникова, което може да се разглежда като ритуална жертва за ревъплътяване и поръчката при известен московски художник на два портрета — на Тъмния маг Едгар и дракона Фафнер?
Завулон стана по-сериозен:
— Аз също искам да разбера истината за обстоятелствата около смъртта на Алиса! Както разбирам, това е предмет на следващото разследване? Що се отнася до портретите…
Шефът на московските Тъмни мушна ръка в джоба си и извади две малки картини в рамки, около двайсет на трийсет сантиметра. На едната Едгар с ужас разпозна себе си. На другата се мъчеше гърчещ се дракон.
— Това е малък коледен подарък за един от най-добрите ми сътрудници, простете сантименталността на един старец…
С тези думи Завулон пристъпи напред и подаде на Едгар портрета му. Хубав портрет, без съмнение! Но Едгар се уплаши още повече от шепота на Завулон:
— Умник…
Завулон се върна в кръга.
— А втората картина? — попита Витезслав.
— Сантименталност — повтори Завулон. — Развълнуваха ме тези Братя на Регин. Спомних си за Фафнер… и реших да направя по памет и негов портрет…
— Не планирахте ли да го съживите? — уточни отново Витезслав. И този път Завулон отговори много сериозно и, изглежда, абсолютно искрено:
— Нито за миг. Има и по-спокойни пътища към набелязаната цел.
Инквизиторите се спогледаха.
— Велики маг Завулон — каза Витезслав, — Инквизицията няма претенции към вас, можете да се върнете на мястото си. Обаче ви напомняме, че всичките ви действия в съвкупност изглеждат крайно двусмислени и опасни…
— Разбрах, разбрах — промърмори Завулон, вече излизайки от кръга. — Скоро няма да мога и в носа си да бръкна без разрешение…
Едгар погледна Хесер. Сигурно се ядосваше, старият интригант!
Не. Хесер не се ядосваше. Даже май слушаше думите на Завулон с искрен интерес. Тоест, беше абсолютно сигурен, че шефът на Тъмните се е измъкнал, но слушаше подробностите с интерес.
Всички знаеха за това предварително!
Едгар отчаяно се опитваше да подреди мислите си. Значи… Светлана наистина трябваше да стане майка на месия на Светлината… при това от женски пол, виж ти каква изненада! Завулон се опитваше да противодейства… но съвсем не чрез създаването на Антихриста от плът и кръв… Това беше само отвличаща маневра, в която той, един съвсем не глупав Тъмен маг, се бе държал като наивно дете!