Може би сега, когато всичко при нас е наред, ще рискувам да попитам Завулон какво има там, в дълбините на Сумрака?
А денят се въртеше, денят устремно препускаше към вечерта. Сдобрих скараните Олга и Людмила, отидохме отново на плажа и Аня за пръв път преплува няколко метра самостоятелно. С опулени очи, пляскайки с длани по водата, сред облаци от пръски, но успя да ги преплува…
Това не е почивка, а каторга! Нали всичко това е направено за Светлите, виж те с удоволствие се занимават с възпитателна работа. Утешаваше ме само приближаването на нощта. Слънцето клонеше към залез и дори уж неуморимите дечурлига започнаха да мирясват.
След вечерята — риба, палачинки, картофи (къде успяват да поберат всичко това?) — вече бях бясна. Сега ми предстоеше още два часа да развличам хлапачките преди да дойде моментът за втората вечеря (човек може да си помисли, че тук са пристигнали само болни от недохранване) и чак след това да настъпи време за лягане.
Сигурно ми беше изписано на лицето.
При мен дойде Галина — ръководителката на седми отряд. Бях се запознала с нея през деня, по-скоро за да не излизам от ролята си, отколкото от истински интерес. Обикновена човешка девойка, готов продукт на морализирането на Светлите — доброжелателна, спокойна, разумна. Нейната задача беше по-тежка от моята: в отряда й се бяха събрали момичета на по дванайсет-тринайсет години, а това означаваше постоянни влюбвания, истерии, мокри от плач възглавници. И въпреки това Галина изгаряше от желание да ми помогне.
— Умори ли се? — попита ме полугласно тя, поглеждайки с усмивка към моите момичета.
Аз само кимнах.
— С първата смяна винаги е така — съгласи се Галина. — През миналата година, когато изкарах един месец, реших, че кракът ми повече няма да стъпи тук. А после разбрах, че вече няма да мога без „Артек“.
— Като наркотик е — подсказах аз.
— Да. — Галина дори не забеляза иронията ми. — Тук всичко е цветно, разбираш ли? И всички багри са чисти, ярки. Още ли не си го усетила?
Аз се усмихнах измъчено.
Галина ме хвана за ръката и загадъчно поглеждайки към момичетата, прошепна:
— Знаеш ли какво? Сега четвърти отряд ще пали огън. Поканиха ни при огъня, аз пък каня вас! Ще си отдъхнеш два часа, твоите момичета ще се развличат и без теб.
— Удобно ли е? — бързо попитах аз. Нямах ни най-малкото желание да отказвам. И не само заради възможността за час-два да се освободя от работата, а и заради симпатичния отряден ръководител Игор.
— Удобно е, разбира се! — Галина ме погледна учудено. — Игор идва всяка година в „Артек“, той е един от най-добрите ни отрядни ръководители. Трябва и ти да се запознаеш с него. Много е симпатичен, нали?
Гласът й стана някак по-топъл. Нищо чудно. Не само на мен ми харесваше съчетанието от яки мускули и интелигентно лице.
— Задължително ще дойдем — съгласих се аз. — Още сега.
ГЛАВА 5
Преобличах се толкова припряно, че сама си се чудех. Закъде съм се разбързала? Защо? Да се запозная с един красавец? Та след два дни всеки мъж ще е мой, стига да поискам! Не съм сукуб, обикновена вещица съм, но още от дете умея да омайвам мъжете, които ми харесват, откакто едва-едва бях овладяла Силата. Само още мъничко да изчакам и…
Не, къде ти! Сложих най-хубавото бельо, което беше подходящо не за отрядна ръководителка, а за някоя манекенка на ревю. Фина сребърна верижка с висулка от брилянти: предизвикателно е, така никой няма да разбере, че скъпоценните камъни са истински, а не евтино менте… Капчица „Клима“ зад ушите, капчица на китката, капчица на венериния хълм… нима наистина съм сериозно настроена да го съблазня?
Настроена съм!
Наистина!
И дори разбирам защо.
Свикнала съм да се възползвам от възможностите на Различна. На място и не на място, дори когато мога да се огранича с обикновен разговор или молба. Би било странно да не свикне човек. Но щом нещата са се стекли така, че временно съм лишена от свръхестествените си сили — тогава защо да не проверя себе си?
Способна ли съм на нещо без да прибягвам до магия или не съм?
Поне на нещо толкова елементарно като съблазняването на харесан от мене мъж?
Та аз съм млада, красива, опитна… море, лятна вечер, запален огън… досадните дечурлига са легнали да спят… нима не мога да мина без всякаква магия?
Значи не струвам пукната пара!
Бях обещала да не нося минипола, но шортите, които извадих от сака, бяха още по-предизвикателни. Повъртях се пред огледалото, за да се огледам. Бива. Блузата би могла да е с по-голямо деколте, но нека не прекаляваме засега. Все пак това е пионерски лагер, а не курорт.