Заради всички тези подготовки дори не чух, че на вратата се чука. Извърнах се едва при изскърцването — в стаята ми надникна Олечка. И бързо занарежда:
— Алиса, а ние всички вече сме готови… ох.
Тя ме зяпна с възхищение. Толкова неподправено възхищение, че аз дори не й се скарах задето е влязла без разрешение.
— Колко сте красива, Алиса!
Аз гордо се усмихнах. Похвалата от една невзрачна хлапачка, грижливо украсила кльощавите си ръце с плетени гривнички от мъниста, а тъничкото си вратле — с окачено на конец камъче с дупка, е дреболия, но въпреки това ми беше приятно… Пак тези продупчени камънаци, писна ми от тях!
— Как мислиш, може ли някой да се влюби в мен? — попитах аз.
Олечка разцъфтя, хвърли се към мен и ме прегърна, като завря лице в корема ми и с плам каза:
— Той задължително ще се влюби във вас! Ще видите, че ще се влюби!
— Това ще е нашата малка тайна! — шепнешком казах аз. — Става ли?
Олечка енергично закима с глава.
— Тичай при момичетата, аз сега ще дойда. — Олечка ми хвърли още един възхитен поглед и изскочи от стаята.
Така. Сега малко грим. Ако много се бърза, нещата се объркват, но…
Светкавично си сложих червило — най-бледото и неутрално като цвят. За веждите използвах водоустойчива спирала, кой знае защо бях сигурна, че задължително трябва да е водоустойчива. И толкова. Стига.
Все пак не отивам на концерт, а на малък лагерен огън.
Площадка за огън имаше при всяка лятна вила. Очевидно това беше една от традициите в „Артек“. Впечатлението малко се разваляше поради факта, че дървата бяха някак прекалено казионни — прецизно насечени трупчета. Представих си как отрядните ръководители отиват при домакина и правят заявка: „дърва за провеждане на отряден огън с продължителност два часа“…
Впрочем нямаше нищо смешно. Сигурно и аз трябваше да организирам нещо подобно. Да направя заявка, да доставя дърва — или работниците ще ги донесат? Добре, ще разбера.
Всичко вече беше готово, дървата бяха подредени, момчетата от четвърти отряд и момичетата от седми се бяха разположили в кръг. За моите питомки също предвидливо беше оставено място.
Благодетели, няма що…
Игор седеше до големия огън, заобиколен от своите момчета. Тихичко подръпваше струните на китарата и аз насмалко не изстенах, защото се усетих, че песните на бардовете са задължителен атрибут на подобни седенки. Ама че падение е това китарата! Най-благородният инструмент, истинският крал на музиката да стигне до дъното, да се превърне в жалко парче дърво с шест струни за лишените и от слух, и от глас!
Но няма как, ще трябва да се изтърпи.
Само ще е жалко, ако този симпатичен човешки екземпляр се прояви като поредния лишен от глас и дарба певец.
Леле, ами ако той отгоре на всичко пее свои собствени песни?
Та това ще е същински кошмар, когато авторът на лоши стихове, след като научи три акорда, решава, че минус и минус непременно правят плюс и се превръща в „автор-изпълнител“. На колко такива съм се нагледала! Когато започнат да пеят, очите им стават стъклени, в гласа им се появява някак отвъдна мъжественост и романтизъм и за тях няма никакви спирачки. Досущ като диви петли, които примамват с песните си женските! А единствената алтернатива са сбърканите имитации на известни песни. Нещо от репертоара на Цой или на групата „Алиса“… или какво беше онова, което се харесваше на днешната младеж?
Каквото и да е — на мен няма да ми хареса!
Когато ни видя, Игор се изправи, за да ни посрещне. Лошите предчувствия веднага изхвърчаха от главата ми. Е не, много е хубав този мъж!
— Здравей. — Той премина на „ти“ много лесно. — Не сме започнали, чакахме ви.
— Благодаря. — Усетих, че губя кураж. Моите хлапачки вече се настаняваха. Разбутваха момчетата, гледаха да са малко по-встрани от по-големите момичета. А аз продължавах да стоя като глупачка, неволно привличайки към себе си разбиращи погледи.
— Страхотно плуваш — усмихна се Игор.
Аха!
Все пак на плажа е намирал време да поглежда настрани!
— Благодаря — повторих аз. Ама какво ми става, втрещила съм се като наивна неопитна хлапачка, даже няма нужда да се преструвам!
Ядът ми към самата мен веднага ми вдъхна сили. Седнах на тревата между Олечка и Наташа. Моята малка гвардия, състояща се от шпионка и съветничка… Впрочем сега не ги беше грижа за мен, възбудени бяха заради предстоящия лагерен огън.
— Започвай, Алъошка! — весело каза Игор. Хвърли на набитото русоляво момче кутийка кибрит. Онзи ловко я хвана във въздуха, стигна на четири крака до накладените дърва, седна по турски. Изглежда се подготвяше някакво свещенодействие.