— Усещам, че си притеснена. Какво ти се е случило, момичето ми?
Нищо не можеш да скриеш от него. Завулон знае всичко… или поне всичко, което иска да знае.
— Каня се да си хвана гадже за един месец… — казах на един дъх.
— Е, и какво? — Завулон звучеше озадачен. — Алиса, аз не те ревнувам от кучето ти. Нямам намерение да те ревнувам и от човечето, което ще те развлича.
— Аз нямам куче — мрачно отвърнах аз.
Завулон се засмя и всичките ми глупави мисли се изпариха някъде.
— Ами чудесно! Не ме вълнува дали имаш куче. Не ме вълнува дали имаш любовник сред хората. Успокой се, бебчо. Почивай си. Съвземи се. Развличай се както искаш. Съблазни ако щеш целия „Артек“ заедно с пионерите и старчетата водопроводчици. Глупачето ми…
— Държа се като човек, така ли? — Обзе ме срам.
— Нищо страшно. Това е за кратко, Алиса. Възстанови силите си… само… — Завулон за миг замълча. — Добре. Излишно е.
— Не, кажи! — Аз отново се напрегнах.
— Вярвам в благоразумието ти. — Завулон започна да се колебае. — Само не се увличай, Алиса, става ли? Твоята почивка се осъществява в рамките на старото споразумение между Патрулите. Нямаш право да вземаш много Сила. Само трохи. Да не вземеш да се превърнеш в банален енергиен вампир, защото си на почивка, а не на лов. Ако преминеш границата, завинаги ще изгубим този курорт.
— Разбирам — казах аз.
Още дълго щях да плащам за онази грешка с Призмата на Силата…
Не започнах да сипя обещания, да се заклевам в Мрака и в собствената си Сила. Обещанията са празни приказки. Мракът не благоволява да обръща внимание на дреболиите, пък аз нямам Сила в момента. Просто си обещах за нищо на света да не премина отредените граници, да не подведа Завулон и целия Дневен патрул.
— Тогава си почивай, момичето ми. — Стори ми се, че в гласа на Завулон прозира лека тъга. — Почивай си.
— Би ли могъл да дойдеш? Поне за малко? — без надежда попитах аз.
— Не. Много съм зает, Алиса. Боя се, че в близките три-четири дни изобщо няма да можем да поддържаме връзка. Но не се притеснявай. Нима един стар, досаден, загрижен за проблемите на света злодей е подходящ партньор за млада вещица, която е на почивка?
Той се засмя.
Общо взето гледахме да не водим по телефона, особено по клетъчния, такива разговори, които до един се подслушват или записват. Сякаш всичко беше казано в рамките на шегата, но… Току-виж някой човек започне да разплита нишката? После ще се наложи да се изразходват за него сили и време.
— Обичам те — прошепнах аз. — Благодаря ти.
— Късмет, малката — нежно каза Завулон. — Целувам те.
Изключих телефона. Усмихнах се сама на себе си.
Ето, всичко е наред. И откъде ме беше връхлетяла тази глупава тревога? И откъде се беше взела безумната идея, че съм се влюбила В Игор? Любовта е нещо друго, любовта е пълно удоволствие, изблик на емоции, радост за сетивата и приятно съвместно прекарване на времето. А онова, което изпитвах, странната свенливост и тревога — това са само последици на болестта. Някак непривично е да общуваш с един мъж, без да имаш представа как да го контролираш… нали не можеш да го заплашиш с пистолет като онези смотани бандити…
— Алиса? — На вратата цъфна любопитната муцунка на Олечка. — Ще наминете ли при нас за мъничко?
Момиченцето беше босо, само по гащички и фланелка. Вече си е била легнала, обаче не се е стърпяла.
— Сега ще дойда — казах аз. — Да ви разкажа ли приказка?
Лицето на Олечка грейна:
— Аха!
— Весела или страшна?
Момиченцето намръщи челце. Разбира се, любопитството победи.
— Страшна!
Всички деца обичат страшните истории.
— Бягай в леглото — казах аз. — Сега ще дойда.
След десет минути седях в спалнята, на леглото на Олечка и полугласно разказвах:
— А на сутринта момичето се събудило, доближило се до огледалото, погледнало — и видяло, че зъбите му са червени! То ги измило и с паста, и със сапун, но все си оставали червени. Наложило се да не казва нито дума на родителите си, за да не забележат нищо. Добре, че малкото й братче се разболяло, та родителите не й обръщали никакво внимание. Винаги става така, че цялото внимание е за малките, а теб дори не те поглеждат, нищо че зъбите ти са червени…
Чудесно нещо са страшните приказки за деца! Особено ако ги разказваш нощем, на рояк глупави момиченца, под извиращата от прозореца тайнствена бледа светлина.
— Вече се досетих — каза с отегчен глас Наташа. Много сериозно момиче, не можеш да го впечатлиш със страшни истории. Всички възмутено й зашъткаха и тя замълча. Продължих разказа си, усещайки как тупти сърчицето на притискащата се към мен Олечка. Ето къде ще има богата реколта…