Трябваше да изчакам още малко. Докато Олечка се понесе надолу — длъжна беше да падне, сънят я водеше тъкмо натам. И сама не разбрах какво ми стана, но се съсредоточих — и всмуках съня й. До последната капка.
И тъмната кула над веселата тълпа, и зейналите отвори в парапета, и студеното равнодушие, и мамещата висина. Всичко, което можеше да ми даде Сила.
Олечка за миг спря да диша. Дори се уплаших, че ще изпадне в кома — това се случва, макар и рядко, с хората, на които отнемаш Силата прекалено внезапно.
Но тя отново започна да диша.
Изправих се. Самата аз се бях изпотила. Усещах как в ямата, появила се на мястото на обичайната Сила, падна концентрирана енергия. Не, ямата далеч още не беше запълнена… и аз избързах… кой знае защо…
Но усещах, че вече оздравявам.
Отново тихи докосвания, меки коси, отворени в съня устни, отпуснати пръсти…
Нищо, нищо… най-после.
Това беше Наташа.
И нейният сън беше иницииран от мен.
Наташа стоеше в банята. Гола, насапунисана. И удряше в плочките главата на момче на около пет-шест години, повтаряйки: „Ще продължаваш ли да шпионираш? Ще продължаваш ли?“. Момчето се поклащаше в ръцете й като парцалена кукла. Очите му бяха широко отворени от ужас, но то мълчеше. Изглежда, много повече се страхуваше да не го накажат родителите му, отколкото от сестра си.
А с Наташа не всичко беше наред. В душата й се бяха смесили и ядът към непоносимото братче, и страхът, че ще го удари прекалено силно, и срамът, макар че съвсем доскоро ги къпеха заедно, и вината… защото тя нарочно беше оставила открехната вратата… именно защото бе разчитала братчето й да направи опит да надникне, водено от детския стремеж да нарушава всички забрани.
Я виж ти! Какви страсти за ненавършените й дванайсет години!
Наташа въздъхна дълбоко, а в съня удари особено силно момченцето в стената и кръвта му бликна. Неясно дори откъде, кръвта веднага заля цялата му глава.
Всмуках съня й.
До последната капка. Злобата, страха, вината и смътната, едва пробуждаща се чувственост.
Но сънят не свърши!
Наташа, която вече беше пуснала брат си, отново го сграбчи за раменете. И със студената разсъдливост на палач потопи главата му във ваната, която моментално се оцвети в розово. Дори пяната, покрила водата, почервеня. Момчето безпомощно започна да се дърпа, опитвайки се да извади главата си от водата.
Аз се вцепених. Извършеното насън убийство дава почти такъв изблик на Сила като истинското. Моментално щях да успея да запълня зейналата в душата ми яма!
Трябваше само да издърпам от Наташа отново събуждащия се страх и…
Но аз не направих нищо. Стоях, ниско наведена над чуждото легло, и гледах чуждия сън — като хорър, неочаквано пуснат по телевизията вместо детски анимационни филмчета.
Наташа рязко издърпа брат си от водата. Той жадно гълташе въздуха. По него вече нямаше кръв, само една малка драскотина под окото. Сънищата си имат свои закони.
„Ще кажеш, че сам си паднал на главата си във ваната и си се ударил, чу ли?“ — изсъска Наташа. Момченцето уплашено закима. Наташа рязко го избута от банята, затвори вратата — и бавно влезе в запенената вода. Водата беше розова-розова…
Изчаках още няколко секунди, а после изпих остатъците от съня. Тържествуване, възбуда, спокойствие…
И раната в душата ми се затвори наполовина.
Трябваше да позволя на Наташа да убие брат си. Само да бях премахнала страха — и тя щеше да удави брат си като коте.
Бях се изпотила. Ръцете ми трепереха. Не, кой би очаквал от тази разсъдлива умница такива нощни кошмари?
Добре. Бързай бавно, както се казва…
Продължих обиколката си…
До дванайсет и половина бях поела още три съня. Вече не толкова разкошни, но с доста големи изблици на Сила. Хубаво е да си почиваш тук, щом момичетата акумулират такова количество енергия.
Почти възстанових изгубените си сили. Разбира се, Наташа имаше огромна заслуга за това. Дори се появи усещането, че ако успея да всмуча още един такъв сън, ще успея да се възстановя напълно, ще стана нормална Различна. Но вече никой нямаше сънища, които да ми свършат работа. От единия сън дори рязко се дръпнах назад. Гулнара сънуваше, че се грижи за някакъв стар дядо. Тича из кухнята, за да му долее чай, непрекъснато го пита какво иска… Ох, тази източна култура… арсеник и рахат локум.
Ако не беше Игор…
Ако изчакам половин-един час, още някой от моите осемнадесет донори ще сънува лош сън.
Но…
Не се колебах дълго.
През следващата нощ щях си взема полагаемото, за да получа пълната дажба. А днес можех да разпусна. Да се пробвам в ролята на обикновена жена.
Затворих добре вратата и се изнизах в лятната нощ. Лагерът спеше. Тук-таме из алеите светеха фенери, в небето бе увиснала почти пълната луна.