Не беше особено късно, така че във фоайето все още бе оживено. Някой говореше по мобилния си телефон на висок глас и арабските думи огласяваха цялото помещение, от няколко места едновременно долиташе музика.
— Лукс — изрекох аз небрежно. — С едно легло. И моля да не ми звънят да ми предлагат момичета. Дошъл съм да работя.
Парите са велико нещо. И стая се намери веднага, и храна ми доставиха незабавно, и обещаха че никой няма да звъни, макар да не вярвах особено в това. Веднага ми предложиха и да се регистрирам, защото паспортът ми беше украински. Регистрирах се. Но вместо да поема кротко към асансьора, към който грижовно ме бяха насочили, аз се насочих към незабележимата врата в най-тъмния и пуст ъгъл на фоайето.
На тази врата нямаше никаква табелка.
Портиерът ме изгледа в гърба с искрено уважение. А останалите според мен изобщо спряха да ме забелязват.
Зад вратата имаше поовехтял кабинет — вероятно това беше единственото помещение в хотела, което още не беше придобило европейски вид, а сякаш беше дошло тук от безпросветните съветски времена през седемдесетте години.
Най-обикновено бюро — не олющено, но поовехтяло, обикновен стол и доста стар полски телефон „Aster“ насред бюрото. На стола седеше слаб мъж с униформата на сержант от милицията. Той ме погледна въпросително.
Сержантът беше Различен. При това Светъл — веднага го разбрах.
Светъл… Хъм. А аз какъв бях? Май не бях Светъл. Точно така, не бях Светъл.
В такъв случай всичко беше ясно.
— Здравейте — обадих се аз. — Бих искал да се регистрирам в Москва.
Милиционерът процеди със смесица от недоумение и раздразнение:
— Регистрацията се прави на рецепцията… При настаняване. Без да сте се настанили — не може.
И обърна страницата на вестника, който четеше внимателно с молив в ръка преди моето влизане — вероятно отбелязваше интересни обяви от напълно необятен списък.
— Вече извърших обичайната регистрация — поясних аз. — Трябва ми различна регистрация. Между другото, аз не се представих. Виталий Рогоза, Различен.
Милиционерът веднага се стегна и ме погледна отново. Този път объркано. Изглежда, не беше успял да разпознае в мен Различния. Затова му помогнах.
— Тъмен — промърмори той малко по-късно, като че ли с известно облекчение и също се представи: — Захар Зелински, Различен. Доброволец от Нощния патрул. Елате…
В тона му явно се четеше стандартното „все идвате и идвате в нашата Москва…“ Различните неволно използваха в своите отношения човешките модели и стереотипи. Със сигурност този СВетъл беше недоволен, че някакъв провинциалист е пристигнал и е възникнала необходимостта да отлепи задника си от стола и погледа си — от вестника, а после да се мъкне до служебния компютър и да се занимава с регистрирането…
Насред стената се намери още една врата, която обикновен човек не би могъл да види по никакъв начин. А да се отваря тази врата изобщо не бе необходимо — ние преминахме през стената и през сивия сумрак, внезапно запълнил всичко наоколо. Движенията ни станаха меки и забавени, дори лампата на тавана забележимо намали блясъка си.
Втората стая изглеждаше значително по-представителна от първата. Сержантът веднага седна при солидното бюро, пред компютъра, а мен ме покани да се разположа на мекия диван.
— За дълго ли сте в Москва?
— Още не знам. Мисля, че за не по-малко от месец.
— Моля, покажете постоянната си регистрация.
Той би могъл да я види и така, със зрението си на Различен, но изглежда правилата го задължаваха да постъпи по най-обикновения начин.
Якето ми и без това беше разкопчано, затова аз просто вдигнах нагоре пуловера, ризата и тениската си. На гърдите ми засия синкавия знак на постоянната ми украинска регистрация. Сержантът я провери с пас на дланта и незабавно затрака по клавиатурата. Известно време проверяваше данните, после отново зашумоли с някакви книжа, отключи огромния сейф, който между другото беше заключен не само с ключ, извади оттам нещо, извърши необходимите процедури и най-накрая метна към мен концентрирана синкава светлина. Цялата горна част на тялото ми за миг се обля в пламъци, а след секунда на гърдите ми вече се виждаха два печата. Вторият беше временната ми московска регистрация.
— Регистрацията е временна, но по принцип е безсрочна — поясни сержантът без особен ентусиазъм. — Тъй като според базата ни данни вие сте Тъмен, който спазва изключително стриктно законите, можем да ви подадем ръка и да ви позволим безсрочна регистрация. Надявам се, че на Нощния патрул няма да му се наложи да променя мнението си за вас. Печатът ще се самоунищожи, ако напуснете пределите на Москва за едно денонощие. Ако се наложи да отсъствате повече от денонощие — извинявайте, но ще трябва да се регистрирате повторно.