— Когато дойдох, всичко вече беше свършило. Видях вампира, но от другата страна на тунела, той избяга в двора. Момичето вече беше мъртво, изсмукали са силите му изцяло, а от кръвта само са отпили. Аз не съм тукашен, пристигнах преди два-три часа с влака, живея в „Космос“.
Не можах да се удържа и добавих:
— В този проход не за пръв път бракониерстват вампири, нали?
Сега виждах следи от случилото се тук, направо върху асфалта и върху стените. Сега, когато прескочих наведнъж няколко стъпала.
— Само че предишния път ви е провървяло повече, Светли… А следите сте ги почистили некадърно, още си личат.
— Не мисли, че сме ти много благодарни — процеди девойката мрачно. — И още нещо: все пак искам да погледна регистрацията ти.
— Да, моля. — Аз послушно показах печата. — Надявам се, че не съм ви необходим повече? Не смея да преча на нашия несравним детектив в търсенето на бракониера.
— Ще те потърсят утре — съобщи сухо девойката. — Ако потрябваш за нещо.
— Не възразявам! — изсумтях аз. После отместих от пътя си единия от патрулните и излязох на проспекта.
След стотина крачки свалих маската на обикновен Тъмен.
ГЛАВА 2
В следващите два дни и две нощи не се случи абсолютно нищо интересно. Бродех из Москва, правех изненадващи покупки, упражнявах новите си умения, стараейки се да не привличам вниманието върху себе си. Купих си карта за мобилния телефон, съвсем неясно защо — все пак нямаше на кого и за какво да звъня. Купих си дискмен и два часа си съставях списък от песни, търсейки в каталога стара и нова музика, която отключваше по нещо в неотстъпчивата ми памет. Свикнах с променилата се Москва, която под искрящия фалшив блясък на неона си оставаше все така замърсена и овехтяла. Персоналът в хотела ме поздравяваше, а по всичко личеше, че вече има опашка кой да ме обслужва — аз продължавах да водя живот на човек, който не признава по-дребни банкноти от сто рубли. Колкото и да бе странно обаче, в магазините грижливо си прибирах рестото. Дори дребните никелирани монети, които не ставаха за нищо, освен за сувенири за чужденците…
За тези две денонощия срещнах само три пъти Различни — веднъж съвсем случайно в метрото, а втория път през нощта се натъкнах на пияна вещица, която се опитваше безуспешно да прелети до балкона на третия етаж, тъй като беше изгубила ключовете от входа и от апартамента, а просто не й бяха останали сили да премине през Сумрака. Помогнах й. Освен това един ден някакъв достатъчно силен Светъл маг ме взе за неиницииран Различен. Дори запомних името му — Городецки. Между другото той беше дошъл в магазина за същото, за което и аз — за да състави поредния списък от песни за плеъра си. Когато видя официалните печати, магът се учуди и веднага ме остави на мира. Даже реши да си тръгне, струва ми се от погнуса, но в този момент моят диск стана готов и си тръгнах аз.
Известно време се чудех защо мрази толкова много Тъмните?
Впрочем, всички Светли ни мразеха. Или почти всички. И изобщо не искаха да повярват, че ние общо взето изпитвахме към тях безразличие — стига само да не застават на пътя ни. А те заставаха и то често. Както и ние на техния.
Никой от Нощния патрул не ме притесняваше и според мен дори не се бяха опитали да ме намерят и разпитат. Все пак бяха осъзнали, че Тъмните магове нямат нужда да пият човешка кръв. Разбира се, аз бих могъл да направя такова нещо, докарвайки си продължително стомашно разстройство — ако не повърна от отвращение… Потънах в очакване на поредното изкачване на поредното стъпало, но това очевидно можеше да се случи само в някакви критични и нееднозначни ситуации, когато нещо ме накара да правя магии. Не дребни въздействия като пропъждането на мутрести, късо подстригани контрольори в автобуса или успокояващата пелена над цялата изнервена опашка за билети в метрото, когато ме мързеше да чакам — не, това равнище за мен беше минало. За да науча нещо ново и да разкрия още един пласт от паметта си, за да придобия дремещите някъде знания, ми трябваха по-сериозни разтърсващи случки.
Не ми се наложи да ги чакам дълго.
Както и много Тъмни, аз също се оказах закоравяла „сова“. Тъй като живеех сред обикновени хора, не можех да игнорирам изцяло деня, но не исках и да се съпротивявам на примамващия зов на нощта. Ставах късно, около обед или дори още по-късно и се връщах в хотела едва на разсъмване.
Четвъртата ми нощ в Москва вече отстъпваше под напора на първите намеци за изгрева, тъмнината се беше смесила с първите нюанси на тъмносивото, когато се добрах до подножието на следващото стъпало. Разхождах се по опустелия Измайловски булевард и неочаквано усетих как някъде отдалеч, от дворовете, ме лъхва мощно магическо освобождаване на енергия.