Като казвам това, нямам предвид че на свобода се изплъзваше неконтролируема енергия. Не. Енергията се отдели и веднага беше погълната, иначе всичко би завършило с банален взрив. Различните преобразуват и себе си, и света, и енергията. Но балансът от отдаването и поглъщането винаги се оказва нулев, защото в противен случай…
В противен случай светът просто не би могъл да съществува. Както и ние в него.
Сякаш нещо ме подтикна: иди там! Иди!
Наложи ми се да отида.
Вървях двайсет минути, уверено завивайки на кръстовищата и понякога през дворовете, за да си скъся пътя. Когато вече почти бях пристигнал, усетих Различните — те се приближаваха едновременно от две посоки. В същия момент чух шум от няколко коли. Почти веднага изолирах от безличната редица високи блокове нужната сграда и апартамента, където скоро се беше случило събитието, заинтригувало онова мое „аз“, засега още скрито някъде в дълбините на обичайната ми същност.
Стандартен пететажен блок от времето на Хрушчов, разположен на Тринайсета паркова улица. Пред сградата имаше кофи за боклук, а в двора нямаше и помен от пейките, които бях свикнал да виждам в южните региони.
До входа бяха паркирани три коли — жигула, доста старичък микробус с неясна марка и добре поддържано BMW. Изобщо наоколо имаше доста коли, но все грижливо паркирани, а тези бяха пристигнали току-що и зарязани както падне. Двигателите неохотно отдаваха топлината си на зимата.
Петият етаж. Още на входа към стълбището (желязна врата, между другото широко отворена) усетих мощни магически блокировки. Именно те ме накараха да изтръгна от земята собствената си сянка и да вляза в Сумрака.
Според мен Сумракът изсмуква силите на Различните. Ако не знаят как да му се противопоставят, разбира се. Мен никой не ме беше учил на това, но започнах да го правя инстинктивно, сякаш винаги бях имал това умение. А като нищо наистина го бях имал и се бях сетил при нужда.
На стените и по стълбите, а дори и по перилата безгрижно растеше огромно количество син мъх — обитателят на първия слой на Сумрака. Явно във входа живееха доста емоционални хора, щом мъхът толкова се беше разраснал.
Ето го и нужният апартамент. Блокировките бяха още по-мощни, вратата бе заключена дори в Сумрака.
И в този миг прекрачих още две-три стъпала нагоре. Превъзмогвайки моментната си слабост, за втори път вдигнах сянката си от пода и влязох още по-надълбоко.
Веднага се усещаше, че на малцина им е отредено да се намират тук.
Сградата я нямаше. Нямаше почти нищо освен гъста тъмносива мъгла и смътно прозиращите луни. Цели три. Тук би бушувал вятър, но в този слой времето течеше толкова бавно, че едва се долавяше дори вятърът, който не признаваше различията между обикновения свят и Сумрака.
Започнах бавно да падам, да потъвам в мъглата, но поддържах себе си. Оказа се, че умея да го правя. Известно усилие, както винаги трудно за описване и по-скоро инстинктивно, отколкото осъзнато — и аз се придвижих напред. Още едно усилие — и погледнах оттам към предишния слой на Сумрака.
Всичко ставаше много бавно, тегаво, сякаш светът се бе потопил в слой сивкав, но същевременно прозрачен катран. Отначало звуците ми заприличаха на далечни басови тътени от гръмотевици, но все пак успях да се приспособя към това забавено протичане на събитията. Или по-скоро забавих възприятията си до същото темпо, изравних се с него и от този момент нататък всичко случващо се започна отново да ми напомня обикновения свят — света на хората.
Но само ми напомняше за него.
Тесен коридор, обичаен за такива апартаменти. Вляво — две врати за тоалетната и кухнята, малко по-нататък, отново вляво — една стая, вдясно — втора. Стаята вдясно сега беше празна. В лявата имаше петима Различни и труп върху разхвърляното легло. Трупът беше на трийсетгодишен мъж. В областта на слабините и корема му имаше няколко разкъсни рани, изключващи всякаква мисъл, че може да бъде спасен. Раните бяха покрити с измачкан, разкъсан чаршаф.
Различните бяха трима Светли и двама Тъмни. Светлите бяха слаб мъж с донякъде асиметрично лице и двама познати — меломанът Городецки и трансформиращата се девойка. Тъмните бяха пълничък маг, напрегнат и внимателен, и мрачен субект, който ми изглеждаше неудачна пародия на гущер — беше с дрехи, но ръцете и лицето му бяха зелени и покрити с люспи.
Различните спореха.
— Това е вече втори случай само за седмица, Шагрон. И отново убийство. Създава се впечатлението, че вие, да ме прощаваш, сте плюли на Договора.