Езикът на люспестия, разбира се, беше дълъг и раздвоен. Да-а. Фантазиите на хората са еднообразни… Уж сумрачният облик на Тъмния дава толкова благоприятен простор за творчество, за разлика от този на Светлите. При тях комплектът е стандартен: светлина и бели дрехи. Тези, които са особено сантиментални, главно жените, носят венец. Ама не… Почти всички Тъмни се стремят към изтъркания облик на люспест демон с рога и раздвоен език.
— Разбира се, нямаш нищо общо с тези убийства? — попита девойката със зле прикрит сарказъм.
— Естествено.
— Не му вярвам. — Девойката се извърна. — Антоне, трябва да го проучим.
— Ще го проучим — обеща Антон, без да се замисля. — Когато се приберем, лично аз ще изискам данните за него…
Иронично се усмихнах.
— Добре. Щом не искате помощ — няма. Не искам да ви се натрапвам. Така че си тръгвам…
Насочих се към изхода.
— Ей, Тъмни — изрече Толик подире ми, — не те съветвам да напускаш Москва. Това е официална забрана на Нощния патрул.
— Ще го имам предвид — обещах аз. — Впрочем, нямах намерение да заминавам…
— Ще дойда с вас — каза Толик на Антон и Тигърчето. — Трябва да поговорим.
Антон си помисли мрачно, че отново е заличил следите некадърно — кой знае защо думите на странния Тъмен много го бяха засегнали. Тигърчето му беше предала тази фраза много точно, включително с интонацията, и когато го видя, Антон за пореден път се увери, че тя има заложби на опитен актьор. По-точно — актриса. Кой знае каква би станала, ако не беше Различна…
Шагрон и партньорът му отдавна си бяха тръгнали с тежкарското си BMW. Толик протегна настоятелно ръка и Антон послушно му подаде ключовете от служебната жигула. Тигърчето безмълвно седна отзад, Антон се настани до Толик. Толик бързо излезе на Люляковия булевард и пое на изток.
— Какъв ли е този Тъмен? — попита Антон, за да прогони тишината. Настроението му беше скапано. Още един труп, при това — на неиницииран Светъл!
— Той е много силен маг — изрече рязко Толик. — По-силен от мен. Опитах се да го сканирам. И не успях — той моментално се закри.
— Закри ли се? — оживи се Тигърчето отзад. — А без щит ли беше дошъл?
— Там е работата! — поясни навъсено Толик. — Когато влезе, изглеждаше точно като маг средна ръка, около трето-четвърто равнище. Като мен или Антон.
Антон премълча — формално Толик не беше съвсем прав, но по принцип не бе далеч от истината. Хесер беше определил Антон като маг второ равнище, но той се беше издигал до тази степен само няколко пъти. Честно казано, засега той си оставаше маг трето равнище.
— Но веднага щом се опитах да го сканирам — продължи Толик, — край. Стена. Той определено е по-силен от мен. Антоне, а ти сканира ли го?
— Не.
— Май е първо равнище… — предположи Толик с въздишка. — Ако стане напечено, ще се наложи да задействаме Иля…
— Страхувам се да не се наложи да задействаме шефа плюс Олга и Светлана — отбеляза Антон. Никой не му отговори — перспективата да молят за помощ Висшите магове не ги радваше.
Тигърчето се настани по-удобно и каза:
— Не може да няма нищо общо с тези убийства. Първия път — разбирам; току-що пристигнал, излязъл да се поразходи, случайно попаднал на бракониер. Но сега? Какво търсеше на Първомайска?
— А той точно в събота ли е пристигнал? — попита Толик.
— Да — потвърди Тигърчето. — Не ми хареса, разбираш ли? Дори се качих на този влак, сканирах спомените на кондуктора. Почти не е излизал от купето, но е пътувал със същия влак — това е факт.
— А разполагаме ли с нещо за него? — попита Толик и на Антон му се стори, че във въпроса има стаена надежда.
— В смисъл — компромат? Нищо нямаме. Нито едно нарушение. Лиценз не му е необходим — той не е нито вампир, нито върколак. А и не са го инициирали много отдавна — само преди седем години… Като мен.
Толик кимна замислено.
— В Николаев Различните са малко, съответно Патрулите също са малобройни, по двайсет-трийсет сътрудници… Добре, сега, като пристигнем, ще се поровя по-надълбоко — обеща Антон. — Заключи ли микробуса си?
— Какво могат да му направят? — сви рамене Толик. — Даа. Все пак ще се наложи да звъннем на шефа. Или ще се размине?
Той явно се чувстваше неуютно. Толик ръководеше отдела на програмистите вече повече от година, след като Антон беше преминал на оперативна работа. Нито един сътрудник на Нощния патрул нямаше право да губи квалификацията си — ето че и за Толик беше дошло времето за едномесечна оперативна работа. И още първия ден — такъв неприятен инцидент…
— Вероятно ще се наложи да го уведомим — реши Антон.
— Тогава няма смисъл да се бавим… — въздъхна Толик.