Тигърчето с готовност му подаде слушалката. Но Толик дори не успя да я докосне — тя изсвири мелодията на „Вечери в Подмосковието“.
Антон понечи да вземе телефона, но се спря. Можеше да звъни кой ли не… Явно беше свой, но не се усещаше напрегнатата енергия на служебното обаждане. Може би някой от патрулните просто се обаждаше на Тигърчето? Всеки си има личен живот, дори патрулните.
Тигърчето прие обаждането. През по-голямата част от времето само слушаше, само веднъж каза: „Не знам.“
— Гарик е — поясни тя тихо и разтревожено. — Андрюшка е изчезнал.
— Тюнников?
— Да. Гарик мислеше, че е с нас.
— Видях го за последен път през деня — съобщи Толик. — Имаше намерение да отиде да си доспи.
— Телефонът му не отговаря. Освен това Гарик не го усеща. А нали той е наставникът на Андрюша…
Антон се обърна към Тигърчето:
— След съботата той сякаш побесня. Какво му каза в безистена същият този Тъмен?
Тигърчето сви рамене:
— Нищо особено, вече сто пъти ти го преразказах. Нарече го детектив. Но Андрюшка наистина се изложи — от първия момент беше ясно, че Тъмният не е никакъв вампир. И аз самата му обясних същото.
— Не е задължително да е вампир — заяви Толик с отегчен менторски тон. — Този Тъмен като нищо може да се окаже организатор на цялата тази каша. И трябва да си признаем, че организаторският му талант явно е над средния!
— Пешка на Завулон — предположи Антон. — Да, напълно е възможно.
— Повече! Не пешка. И дори не кон или офицер. Топ. Тежка фигура. Ако не и царица…
— Толик, не преувеличавай! Без Завулон Тъмните нямат никакви шансове против нас. А Завулон го няма в Москва.
— Така разправят Тъмните. А в действителност — кой знае…
— Завулон напоследък изобщо рядко се вясва — вметна Антон.
— Ето на! Готвел е някаква операция… Най-неприятното е, че не мога да си представя нейната цел. А и с какво разполагаме засега? Две съмнителни убийства и изобщо не е ясно как са свързани.
— Ако изобщо са свързани. — Антон, изглежда, сам не вярваше на думите си.
— О, не, каквото и да говориш, свързани са — упорстваше Толик. — Усещам го. И свързващото звено е същият този маг-пришълец.
— Какво има да му мислим? — намеси се Тигърчето. — С появата на Светлана придобихме солидно преимущество. Тъмните започнаха да отстъпват позиция след позиция — спомни си на какъв натиск беше подложен от шефа Завулон на последните преговори. И оня отстъпваше — а какво друго му оставаше всъщност? Изглежда Тъмните са започнали операция по възстановяване на равновесието. Виж ти какъв лош късмет — точно преди чистата седмица…
— Най-удобното време за Тъмните — изръмжа Антон. — Те много добре знаят, че няма да започнем конфликт без сериозен повод. А засега като че ли нямаме повод.
— Не викай лошия късмет — помоли Толик с тежък глас.
Жигулата летеше стремително по Ленинградска, изпреварвайки наближаващия изгрев.
Изминаха останалия път до офиса в мълчание. Или никой не искаше да вика лошия късмет, или вече го бяха усетили.
Цо Входа стоеше Гарик и нервно пристъпваше от крак на крак. А до него беше недоспалият, присвил очи зад очилата Иля.
— Така — каза Толик тъжно. — Започна се…
Иля и Гарик бързо се качиха в колата. Настаниха се от двете страни на Тигърчето. И Антон веднага разбра защо са седнали така и какво ще каже сега бледият, разгневен и поради това — страшно сдържан Гарик…
— Хотел „Космос“. Андрюха е мъртъв, момчета…
Толик натисна педала за газта докрай, но дори най-мощната кола не може да догони смъртта. Тигърчето, притисната здраво от приятелите си, леко потрепери и застина.
— Как се е случило? — попита с приглушен глас Антон.
— Току-що ни позвъни Тъмният — Виталий Рогоза. Каза, че е намерил в стаята си труп на Различен.
— Лично аз ще му прережа гърлото — обеща с дрезгав глас Тигърчето. — И само се опитайте да ме спрете!
— За всеки случай се обадих на Мечката — каза Иля съвсем безизразно. — Мисля, че вече е в „Космос“.
На Антон му се стори, че неговите колеги са разбрали и са се примирили: сблъсъкът е неизбежен. И лекичко погали пистолета в кобура под мишницата си. Оръжието, което досега нито веднъж не му беше потрябвало истински.
Имах твърдото усещане, че събитията през тази нощ далеч не са приключили. Изглежда лека-полека бях започнал да предвиждам близкото бъдеще. Не в подробности, съвсем не; по-скоро като оплетено кълбо от вероятностни нишки. Започнах да чувствам накъде водят най-дебелите снопове.
Тревога, беда, безпокойство, опасност — ето какво ми готвеше сегашната нощ. Отначало исках да дочакам Тъмните при тяхното BMW долу, до входа. Но после разбрах, че не е необходимо. Не си струваше да ги посвещавам в… е, обшо взето, в моето пълно неведение. Нека си мислят, че всъщност играя някаква игричка. Шефът на Дневния патрул не беше в Москва, останалите май не ми бяха съперници…