Едгар потропа с пръсти по масата, нетърпеливо поглеждайки към вратата.
— Какво се бавят аналитиците… — промърмори той.
Вратата се отвори. На прага се появи спретната жена на средна възраст (вещица) и двама мъже (магове).
— Здравейте, Ана Тихоновна — побърза да я поздрави Шагрон. Той като че ли беше по-силен от вещицата, но при това мъничко го беше страх от нея. И с основание. Силата на вещиците има донякъде по-различна природа от тази на маговете. И вещиците могат лесно да напакостят дори на много силни магове.
Едгар само кимна.
— Това ли е той? — попита единият от маговете, гледайки към мен.
— Той е, Юра.
Юра беше стар и силен маг, веднага го разбрах. Разбрах и че това не е истинското му име. Такива като него пазеха истинските си имена много надълбоко — там, където не е лесно да се добереш.
И правилно постъпваха. Така трябва, ако наистина ти е скъпа свободата.
— Заповядайте, седнете, Ана Тихоновна. — Шагрон отстъпи на вещицата своето кресло, а той самият отиде при маговете, които предпочетоха да се облегнат на перваза на прозореца.
— Едгар — каза вещицата, — Светлите са решили да играят ва-банк. Не са вършили такова безобразие от четирийсет и девета година. Трябва да са имали изключително сериозни причини, за да нарушат Договора!
Едгар сви рамене и поясни лаконично:
— Нокътя на Фафнер.
— Но той не е в нас! — натърти вещицата и изгледа изразително всички присъстващи. — Или не съм права? Шагрон?
Шагрон бързо заклати глава. Изглежда, той някога бе имал сблъсък с вещицата и не беше излязъл от него като победител. Биваше си я лелята.
— Коля?
Вторият от новопоявилите се магове отвърна съвсем спокойно:
— Не. Пък и е под въпрос дали ни е необходим…
— Вас няма да ви питам — измърмори вещицата на Едгар и Юра. И едва тогава погледна към мен
— Ана Тихоновна — казах аз въодушевено, — едва вчера разбрах за съществуването на Нокътя и проспах по-голямата част от времето оттогава насам.
— Защо си в Москва? — попита тя твърдо.
— Не знам. Нещо ме подтикна — „тръгвай“. И аз пристигнах. Едва бях слязъл от влака, и се оказах замесен в историята с вампирката и Нощния патрул. От кораба — на бал, както се казва…
— Ако има нещо, от което разбирам — намеси се магът Юра, — това е предопределението. С него може да се обясни всичко — и нарастващата Сила, и историята с изчезването на Нокътя, и поведението на Светлите. Те просто се опитват да го отстранят или поне да го изолират, докато Нокътя не е попаднал в ръцете му. Защото после просто ще бъде късно.
— Но защо не са задействали вълшебницата си? — попита Едгар, отново едва забележимо провлачвайки гласните. Очевидно акцентът му се появяваше само в моменти на вълнение, когато бе концентриран върху нещо друго, а не върху говора си.
— А и Хесер се намеси едва в критичния момент — добави Шагрон. — И то… само прикри отстъплението!
— Кой знае? — Вещицата отново ме прониза с поглед. — Може би просто нямат късмет с него?
— Казвам се Виталий — подсказах й аз. — Много ми е приятно.
Всъщност на кого би му харесало да слуша по свой адрес „той“ и „него“?
Изглежда събеседниците пропуснаха фразата ми покрай ушите си.
Юра ме погледна в очите и моментално ме сканира. Не се скрих — защо да го правя?
— Добро първо равнище — обяви той. — Наистина, с пропуски. Само преди ден щях да се радвам, ако сред нас се появеше такъв маг.
— А днес какво, огорчаваш ли се? — изсумтя вещицата.
— Днес ще се въздържа от оценки. Светлите се изтръгнаха от юздите, а ние сме останали без Завулон. Хесер плюс онази вълшебница, плюс Олга, макар и не в пълната си сила, а още и Игор, Иля, Гарик, Семьон… Няма да устоим срещу тях.
— А ние си имаме Нокътя и този… Виталий — отвърна вещицата. — Не бързай. Пък и Завулон притежава навика да се появява точно когато има най-голяма нужда от него.
— Все още нямаме Нокътя — отбеляза Юра. — А и къде е гаранцията, че ще се сдобием с него? Между другото, Коля е напълно прав: какво възнамеряваме да правим с него? Да, той е древна и могъща сила, разбирам. Но ако я пробудим необмислено… Ще ни излезе през носа…
— О, виж, за това ще се потрудим — каза замислено вещицата. — Едгар, какво става с аналитиците?
Сякаш по поръчка на вратата се почука. На прага се появи вече познатият ми повелител на ноутбуците, Гелемар.
— Да! — изрече той триумфално. — Внуково! Полет петнайсет нула пет от Одеса. Два пъти са го отлагали заради лошото време, излетял е току-що. Ще се приземи след час и петнайсет минути. Нокътя е на борда.
— Така! — Едгар скочи на крака. — Оперативният щаб — на летището. Да се следи за времето. Да се пресече достъпът на Светлите. И никакви техни наблюдатели в щаба ни, мамка му!