— Само едно не разбирам — рязко каза Олга. Тя седеше на табуретка между бюрото на Хесер и прозореца и пушеше нервно. — Ако действията на Тъмния са били непредвидими, значи той е действал интуитивно? Без да планира и обмисля нищо?
— Така се получава — съгласи се Хесер. — Той предпочита да твори вероятности пред възможността да избира една от съществуващите. Общо взето това е разумен подход, но не е безопасен. Интуицията може да те подведе. И точно така ще го спипаме.
За кратко време настана тишина. Семьон прекоси безшумно кабинета и седна на дивана, малко встрани от Антон и Светлана.
— Всъщност мен ме озадачи друго нещо. — Хесер мрачно извади от джоба си пакет „Pall Mall“. Погледна го учудено, мушна го обратно и измъкна кубинска пура в тенекиена капсула, ножица за срязване на краищата и огромна запалка. Но не отвори капсулата с пурата. — Съвсем друго.
— Това, че Тъмният с лекота се възползва от енергията на портала и отчасти — на Светлана? — веднага се досети Семьон. — Но това можеше да се очаква.
— И защо можеше да се очаква? — настръхна Хесер.
Семьон сви рамене:
— Според мен той е още по-силен, отколкото мислим. Просто се прикрива. По принцип и аз, и Иля, и дори Гарик сме в състояние да се възползваме от Силата на Тъмните. При определени обстоятелства. И с определени последствия за нас.
— Но не толкова нагло и толкова бързо — поклати глава Хесер. — Спомни си Испания. Тогава Авакум се опита да се захрани от Тъмния портал. Помниш ли как приключи всичко?
— Помня — изобщо не се смути Семьон. — Но това показва само, че нашият Тъмен е значително по-силен от Авакум. И нищо повече.
Хесер гледа няколко секунди Семьон, поклати глава със съмнение, а после премести погледа си върху Светлана.
— Света — изрече той, видимо по-меко, — опитай още веднъж да си спомниш всичко, което почувства тогава. Само не бързай. И, моля те, не се вълнувай. Ти направи всичко както трябва, но бедата е там, че това просто се оказа недостатъчно.
Семьон погледна смаяно Светлана с вида на човек, пропуснал най-интересното.
— Как така опитай? Просто предай образа — и готово — посъветва я той.
— Образът не иска да се създава — изръмжа Хесер. — Там е целият проблем. Не се формира образ, а някаква безсмислица.
— А опита ли да създадеш друг образ? — заинтересува се живо Семьон. — Абстрактен, а не свързан с Тъмните?
— Опита — отговори Хесер вместо Светлана. — Другият се получава. А този — не.
— Да… — промърмори Семьон. — Може би прекалено ярки и потискащи впечатления? Помня, че двайсет години се опитвах да пресъздам образа на фунията на инферното над Райхстага в момента на реч на Хитлер. И не успях да постигна нищо правдоподобно…
— Не става въпрос за правдоподобност — каза Хесер. — Изобщо няма образ. Сива мъгла, сякаш Светлана се опитва да си спомни Сумрачния свят.
Антон, който все така не казваше нито дума, погледна с надежда Светлана.
— Значи така… — започна тя. — Първо не забелязвах абсолютно нищо. Когато вие, Борис Игнатиевич, хукнахте подир избягалия Брат, стоях до портала. После забелязах, че Тъмните на пода се размърдаха и подсилих мрежата ви. Тя ги притисна отново към пода. После се върнахте вие. И почти веднага сякаш изгубих съзнание — тъмнина пред очите, слабост… След това всичко ми се губи. Когато се свестих, лежах на пода и Антон плискаше вода в лицето ми. Колкото и да се мъча, не мога да си спомня нищо друго.
Вълшебницата прехапа устните си, сякаш беше готова да се разплаче. Антон я погледна така, като че ли се надяваше да я успокои само с един поглед.
— Аз нямам разумно обяснение — обади се Иля. — Просто нямам на какво да се опра — данните са малко.
— Данните са предостатъчно — изсумтя Хесер. — Но аз също нямам обяснение… В смисъл — сто процента сигурно обяснение. Догадки имам, но ще трябва да ги проверя. Олга?
Олга сви рамене:
— Ако ти нямаш какво да кажеш, аз дори не ще се опитвам. Или този маг е от високо равнище, кой знае защо нерегистриран от никого и никъде, или ни разиграват. Аз например, и досега не мога да разбера защо Завулон не се намеси. Би трябвало пренасянето на Нокътя да е операция от изключителна важност. А той не си мръдна и пръста, за да помогне на своята сбирщина.
— Точно така — промълви замислено Хесер и все пак измъкна пурата от капсулата, огледа я внимателно, с наслада вдъхна аромата на тютюна и я прибра обратно. — Дневният патрул на Москва може да няма никаква връзка с операцията по пренасянето на Нокътя на Фафнер. Напълно възможно е Братята на Регин да са действали на своя глава и на свой риск. В този случай не можем да имаме никакви претенции към Завулон. А неговата сбирщина, изглежда, е действала самостоятелно. При това не по най-добрия начин, иначе нямаше да ни позволят да ги хванем.