— А не може ли да е използвал портала? — попита предпазливо Едгар.
— Портала? — изсумтя Юра. — А ти можеш ли да използваш порталите?
— Трудно — призна си Едгар. — Не ми достигат сили.
— О! — многозначително възкликна Юра, неопределено сочейки с пръст тавана. — При това след битката на булеварда нашият герой изглеждаше като изстискан лимон.
— Затова пък след сблъсъка на летището вълшебницата на Светлите изглеждаше по същия начин — невинно отбеляза Николай. — И нека някой се опита да ме убеди, че тя е дала силите си доброволно.
— А всъщност — оживи се Шагрон, — ако се замислим, енергийната картина на събитията във Внуково доста прилича на вулгарен вампиризъм. Всичко беше толкова лилаво…
Юра скептично поклати глава:
— Украинецът не ми направи чак такова впечатление — признавам си. За да отнемеш Сила от една Светла пред очите на Хесер, трябва да си поне Завулон. И да имаш право на въздействие първа степен…
— Какво право? — избухна Ана Тихоновна. — За изминалото денонощие са регистрирани три груби нарушения на Договора от страна на Светлите, включително едно нападение с употреба на Сила! Светлите забравиха какво означава правото!
— Ана Тихоновна — изрече въодушевено Едгар, — Инквизицията даде на Светлите поредната индулгенция. Засега техните действия са насочени към връщането на откраднатия артефакт — действието на Договора е преустановено. До момента, в който Нокътя на Фафнер бъде предаден на Инквизицията, Нощният патрул има право да върши каквото си пожелае. Всъщност ние сме в състояние на война. Като през четирийсет и девета — трябва да го помните.
В стаята стана тихо като в космоса.
— И ти си мълча досега? — попита неодобрително Ана Тихоновна.
— А защо трябваше да нервирам младежта? Извинявай, Дениска. Ние и така сме в губеща позиция. Първо — шефът го няма, второ — приписват на нас кражбата на Нокътя, и като прибавим не особено успешните последни две години… Колко пъти бяхме принудени да отстъпваме пред Светлите за тези две години? Пет, десет?
— Значи избягваме пораженческите настроения? — осведоми се ехидно Юра. — Мълчим си? Предпазваме младежта от пагубни влияния? Хайде, хайде…
— Какво хайде, хайде? — озъби се Едгар. — По-добре дай съвет какво да правим по-нататък.
— Шефът остави теб за старши — каза Юра равнодушно. — Ти решавай.
— Вие с Коля се отказахте, затова ме назначи. — Едгар стана мрачен и враждебен. — И това ми било бойци…
— Хей, момчета, я се успокойте! — Ана Тихоновна чак се зачерви от възмущение. — Сега не е моментът! Дори моите вещици работят по-задружно.
— Добре, да продължаваме! — махна с ръка Юра. — Питате какво да правим? Нищо. Украинецът не може да се е отдалечил много от Москва. Аз смятам, че Нокътя е у него. Ако все още не е предприел нищо, значи не му е дошло времето. Ще чакаме да се върне. Няма начин да не се върне — Нокътя трябва да попадне в Москва в близките две денонощия. Иначе вероятностният пик ще отмине и той ще стане просто силен артефакт, нищо повече.
Николай кимна одобрително.
Едгар внимателно изгледа маговете — първо единия, после другия.
— Тогава ще чакаме — въздъхна той. И добави: — Да, хитър се оказа нашият украинец. По-хитър от Хесер.
— Не викай „хоп“ преди да си скочил — посъветва го Коля. — Така казват в Украйна…
— Ана Тихоновна — каза Шагрон леко угоднически, — кажете на момичетата да сварят кафе. След всичко това не ми се става…
— Мързеливец си ти, Шагрон — поклати галава Ана Тихоновна. — Е, добре, ще уважа молбата ти, след като се отличи. Ще служиш за пример на останалите.
Шагрон се отпусна доволно.
За мое най-голямо учудване в палатката беше топло през цялата нощ. Разбира се, спахме без да се събличаме — аз свалих само якето и обувките и се мушнах в предложения ми спален чувал. Палатката беше на брадатия Матвей и при желание вътре можеха да се поберат дори трима, че и четирима души. Но ние бяхме само двама. Веднага след като всички си тръгнаха от огъня, в съседната палатка, която беше на двайсет метра от нашата, рожденичката започна да стене сладко в нечии здрави прегръдки — значи не беше топло само при нас. Странно. Аз, южният човек, винаги си бях представял, че през зимата в гората е неприятно и студено.
Грешах. В гората може и да е неприятно и студено, но хората умеят да донасят със себе си топлина и уют. Навсякъде, където отидат. Наистина, за целта се налагаше природата да се отблъсне, но това вече беше съвсем друга тема. Отделна…
Матвей се събуди пръв. Измъкна се от чувала, позабави се малко, докато обуе модерните си алпийски обувки (грубите ми ботуши не можеха да се сравняват с тях), отвърза шнурчетата на входа и излезе навън. Студът веднага ме близна и в същия миг усетих върху гърдите си продълговатия предмет, който ми бяха подхвърлили викингите на летището. Досега не го бях огледал — нямах възможност.