Само след няколко крачки попаднах на цялата върхушка на Дневния патрул, почти в пълен състав (нямаше ги само магът Коля и, естествено, шефът) плюс петнайсетина служители от среден ранг. Вещицата Ана Тихоновна, братята вампири и дебелият върколак също бяха тук. Цялата тази компания ме гледаше втренчено, като зяпачи — избягал от клетката си пингвин.
— Здрасти — казах аз неочаквано весело. — Вие пък какво правите тук?
„Отново нещо ме направлява — помислих си тъжно. — Ох, ох…“
— Кажи, Виталий — попита Едгар със странно сподавен глас, — защо го направи?
Той отмести погледа си за секунда и отблъсна някакъв прекалено усърден милиционер, който се готвеше да тръгне към подозрителната според него компания. И отново ме погледна:
— Защо?
— А нима на Тъмните е необходим безсмислен сблъсък? Нима са ни нужни безполезни жертви? — отвърнах аз с въпрос. В колоритния стил на коренен жител на Одеса.
— Според мен той лъже — каза агресивно Ана Тихоновна. — Можеш ли да го сканираш?
Едгар се навъси. Така значи, сканирай го…
В Дневния патрул вече се страхуваха от мен! Виж ти!
— Ана Тихоновна — обърнах се вдъхновено към старата вещица, — Нокътя на Фафнер е невероятно силен дестабилизираш елемент. Той е нарушител на равновесието номер едно. При оставането му в Москва неизбежно щеше да настъпи истинска сеч. Инквизицията взе мерки да предотврати тази сеч. Аз, като почитащ закона Различен, се подчиних на заповедта на Инквизицията и върнах Нокътя. Това е всичко, което мога да кажа.
Премълчах за силата, която се беше вселила в мен след контакта ми с Нокътя. Сега не беше моментът за такива разкрития.
— Нима вие бихте постъпили другояче? — добавих аз, разбирайки прекрасно, че няма да има възражения. Всички те копнееха да се докоснат до артефакта… да почерпят сила от него… И всички се бояха от последствията от такава постъпка.
— Да се върнем в офиса, а? — измърмори магът Юра. — Стърчим като тополи тук, под студения вятър…
В думите му имаше здрав разум — отново започвах да зъзна, а беше глупаво и недопустимо да харча напразно натрупаната сила.
С помощта на Едгар Юра направи икономичен портал и след две-три минути Патрулът вече се качваше на групи с асансьора към офиса. Не можех да не отбележа, че моят портал би работил по-стабилно и по-дълго. Изглежда, при раздялата си с Нокътя на Фафнер бях изкачил поредното стъпало по стълбата, която не водеше наникъде. Като че ли сега бях по-силен от всички присъстващи, взети заедно. Но си оставах все така неопитен и наивен, и най-важното, което тепърва ми предстоеше да науча, беше да използвам силата си грамотно.
Техниците, начело с неуморния Гелемар, продължаваха да работят с щабните ноутбуци. Кога ли, по дяволите, си почиваха тези момчета? Или не можех да различа следващата смяна от предишната?
— Какво става, Гелемар? — осведоми се Едгар.
— Светлите оттеглят постовете си — доложи бодро върколакът. — Един след друг. Не ги сменят, а ги отзовават. Включително и кордоните на гарите и изходите от града.
— Успокоили са се — въздъхна Ана Тихоновна.
— Разбира се, че са се успокоили — промърмори Юра. — Нокътя отпътува. Сигурно вече са го изпратили в Берн. Готов съм да се обзаложа.
Той беше прав: преди няколко минути бях усетил, че източникът на моята сила изведнъж потъна в Сумрака и се премести някъде далече-далече. Интересно, дали ми бе писано да го подържа в ръце поне още веднъж? Не знаех…
— Да пукна, ако разбирам защо беше необходима цялата тази история с Нокътя. Какво искаха да постигнат Братята на Регин? Защо решиха да действат, без да ни уведомят? Пълна каша!
— А защо сте сигурни, че Братята на Регин не са постигнали целта си? — попитах невинно аз.
Изгледаха ме така, сякаш бях дете, задало неудобен въпрос в компанията на възрастни.
— А ти мислиш, че са я постигнали ли? — осведоми се предпазливо Юра и бързо се спогледа с Едгар.
— Да — отвърнах честно аз. — Но само не ме питайте за подробностите — не ги знам. В Москва се очертаваше сериозно нарушаване на баланса в полза на Светлите. Толкова сериозно, че в Европа са се притеснили. И са били взети мерки. Акцията на Братята на Регин е парче от мозайката, от която в края на краищата ще се нареди пъзелът на новото равновесие.
— И твоята поява ли е парче от мозайката? — досети се Едгар.
— Очевидно.
— И отсъствието от Москва на Завулон? На нашия шеф?
— Вероятно.
Тъмните известно време се споглеждаха въпросително.
— Не знам — проточено каза Ана Тихоновна с известно неудоволствие. — Всичко това изглежда странно. Ако Нокътя беше при нас, щяхме набързо да притиснем Светлите.