— Можеш да вземеш моя амулет. Той е в бюрото — усещам го.
Антон пусна висящия на врата си талисман, свали якето и послушно отиде при бюрото. Амулетът беше скрит между книжата и другите канцеларски дреболии, които с течение на времето се появяват сякаш от нищото с фатална неизбежност.
— Завулон, нямаш власт над мен — произнесе с чужд глас Антон.
Тъмният маг кимна доволно.
— Отлично. Принуден съм да ти направя комплимент: миналия път се тресеше като трепетликово листо. А сега си спокоен. Израстваш, Антоне.
— Вероятно трябва да ти благодаря за комплимента? — попита сухо Антон.
Завулон отметна глава назад и беззвучно се засмя.
— Добре — каза той след няколко секунди. — Виждам, че не си склонен да губиш време. Аз също. Дойдох да ти предложа предателство, Антоне. Пресметливо малко предателство. От което ще спечелят всички, включително и ти. Звучи парадоксално, нали?
— Да.
Антон гледаше в сивите очи на Завулон, опитвайки се да разбере в какъв капан е попаднал този път. Вярвай на човека наполовина, на Светлия — на една четвърт, а на Тъмния не вярвай за нищо.
Завулон беше най-силният, следователно и най-опасният Тъмен в Москва. Вероятно и в Русия.
— Пояснявам. — Завулон не бързаше, но не се и разтакаваше. — Вече знаеш за утрешното заседание на Трибунала, нали?
— Знам.
— Не ходи на него.
Антон най-накрая се реши да седне — на дивана до стената. Сега Завулон се намираше от дясната му страна.
— А от къде на къде всъщност? — осведоми се той.
— Ако не отидеш, ще останеш със Светлана. Ако отидеш, ще я загубиш.
Антон усети как в гърдите му набъбва гореща буца. Работата не беше дори в това дали вярва или не вярва на Завулон. На него му се искаше да вярва. Много му се искаше.
Но той не забравяше, че на Тъмните не бива да се вярва.
— Ръководството на Нощния патрул планира поредния глобален социален експеримент. Със сигурност знаеш това. На Светлана й е отредена доста важна роля в този експеримент. Няма да се опитвам да променям убежденията ти и да те вербувам на страната на Мрака — това е абсолютно безнадеждна работа. Просто ще ти кажа до какво ще доведе осъществяването му. До нарушаване на равновесието. Нещо банално и много желано за страната, която усилва позициите си. В последно време Светлината стана много силна и това, естествено, не ми харесва. Дневният патрул е заинтересован равновесието да се възстанови. А ти си този, който може да ни помогне.
— Странно — изрече замислено Антон. — Шефът на Дневния патрул се обръща за помощ към сътрудник на Нощния патрул. Много странно.
— Общо взето, можем да се справим и без твоя помощ. Но ако ти помогнеш на себе си — на първо място на себе си — ще помогнеш и на нас. А също така и на Светлана, както и на всички, които неизбежно ще пострадат от поредния социален експеримент.
— Не мога да разбера, по какъв начин бих помогнал на себе си и на Светлана?
— Защо да не можеш? Светлана е потенциално много силна вълшебница. Колкото повече израства, толкова повече ще расте и пропастта, която ви разделя. Нейната мощ е факторът, който нарушава равновесието и дава предимство на Светлината. Ако Светлана се лиши за известно време от своята мощ, равновесието ще се възстанови. И няма да има какво да ви разделя, Антоне. Тя те обича — това е очевидно. И ти я обичаш. Нима ще принесеш в жертва на Светлината своето щастие и щастието на любимата жена? Още повече, че жертвата така или иначе е безсмислена. Именно затова ти предлагам малко и безболезнено предателство.
— Няма малки предателства.
— Има, Антоне. И още как! Верността се състои от поредица малки и обмислени предателства. Можеш да ми вярваш — живял съм на този свят достатъчно дълго, за да се убедя в тази истина.
Антон мълча известно време.
— Аз съм Светъл. Не мога да предам Светлината. Такава е същността ми — би трябвало да го разбираш.
— Никой не те кара да вървиш против Светлината. При това с тази си постъпка ще помогнеш на много хора. На страшно много хора, Антоне. Не е ли това целта на Светлия маг — да помага на хората?
— А как ще гледам в очите своите? — усмихна се мрачно Антон. — След това?
— Те ще те разберат — отвърна Завулон с неясно откъде взела се увереност. — Ще те разберат и ще ти простят. Какви Светли ще бъдат, ако не го направят?
— Ти си силен в софистиката, Завулон. Със сигурност си доста по-силен от мен. Но от това, че наричаш нещата с чужди имена, същността им не се променя. Предателството винаги е предателство.
— Добре — неочаквано лесно се съгласи Завулон. — Тогава предай любовта си. Всъщност, трябва да избираш между две предателства, не си ли го разбрал? Да предадеш себе си или да не позволиш да се осъществи поредният кървав цикъл. Да предотвратиш неизбежните схватки между Патрулите или да им позволиш да се случат. Или са ти малко смъртните случаи до момента? Ти неведнъж си давал наряди с Андрей Тюнников. Беше приятел и с девойката-върколак, Тигърчето. Къде са те сега? И кого още си готов да принесеш в жертва в името на Светлината? Не ходи утре на заседанието на Трибунала и приятелите ти ще останат живи. Не ни трябва повече смърт, Антоне. Готови сме да се оттеглим от схватката. Да се оттеглим с мир. Затова ти предлагам да помогнеш на всички. На всички! И на Тъмните, и на Светлите. Дори и на обикновените хора. Разбираш ли?