— Не разбирам как моето отсъствие от заседанието може да възстанови равновесието.
— Ти вече си се сблъсквал с Тъмния, който дойде от Украйна, нали? С Виталий Рогоза?
— Сблъсквах се — отвърна неохотно Антон.
— Той не е Различен.
Антон се стъписа:
— Как така не е Различен?
— Не е точно Различен. Той е само Огледало. И не му остава да живее още много.
— Какво е… Какъв е той, какво означава „Огледало“?
— Именно „какво“. — Завулон въздъхна. — Уви, не „какъв“, а само „какво“… Не е толкова важно какво е, Антоне. За теб е по-полезно да знаеш друго. Ако не дойдеш на заседанието на Инквизицията, няма да има повече кръв. Ако дойдеш — кървавото сражение е неизбежно.
— Неявяването на заседанието се наказва от Инквизицията…
— Инквизицията ще оправдае нежеланието ти да влизаш в схватка с Рогоза. Имало е прецеденти, ако искаш даже ще ти намеря съответните документи. Но можеш да ми вярваш. Засега не съм те лъгал.
— Не ми харесва това „засега“…
Завулон се усмихна едва-едва.
— Какво да се прави. Нали съм Тъмен. Не смятам за полезно да лъжа без причина.
Той стана и Антон се изправи на крака едновременно с него.
— Мисли, Антоне. Мисли, Светли. И помни: от твоето решение зависят твоята любов и животът на приятелите ти. Понякога се получава така: за да помогнеш на приятелите, първо трябва да помогнеш на врага. Свиквай.
Завулон излезе бързо от кабинета, а после и от апартамента. В този миг в Сумрака стражевият знак зави на висок глас, а маската Чхоен на стената направи заплашителна гримаса. След като унило въведе ред, Антон се опита да събере мислите си.
Да вярва или да не вярва на Завулон?
Да бъде или да не бъде със Светлана?
Да извика Хесер и да му разкаже всичко, или да си замълчи?
Всяка схватка, като се започне от баналния уличен бой и се завърши с интригите на държавите и Патрулите, е информационен двубой. Побеждава онзи, който има по-ясна представа за силата и целите на противника.
Целите на Завулон и на Антон не можеха да са едни и същи. Абсолютно изключено беше да съвпадат. Но ако целта на казаното от шефа на Дневния патрул беше Антон да отхвърли всякаква мисъл за пропускането на Трибунала?
Къде беше истината и къде — лъжата? Думите на Завулон бяха клетка, но в клетката имаше капан, в капана — мрежа, а в нея — примамка с отрова… Колко слоя лъжа трябваше да се отхвърлят, за да се намери истината?
Антон извади от джоба си монета. Хвърли я, усмихна се и я прибра в джоба си, дори без да провери какво се е паднало — ези или тура.
Не това бе начинът.
Ако един от двата изхода беше уловка, значи трябваше да се намери трети.
За да успея да пристигна на разсъмване на заседанието на Трибунала, трябваше или да стана много рано, или да не си лягам изобщо. Предпочетох втория вариант. Щях да се наспя после.
Колегите-Тъмни известно време се опитваха настойчиво да изкопчат от мен мотивите за постъпките ми, но тъй като и аз самият не бях много наясно защо съм постъпил именно така, а не по друг начин, не успяха да научат кой знае колко от мен.
До вечерта не се случи нищо интересно. Само отидох до магазина, откъдето си взимах дисковете за модерния ми плеър и се поинтересувах дали пазят матриците на сборниците, поръчвани от клиентите. Оказа се, че ги пазят. И аз, кой знае защо, си поръчах копие от диска, съставен от Антон Городецки, Светлия маг. Може би се опитвах чрез музикалните му вкусове да добия представа за възгледите му за света? Не знам… В последно време се бях отучил да задавам въпроси, защото прекалено рядко намирах отговорите. А още по-рядко — верните отговори.
Още едно събитие от тази вечер се вряза в паметта ми — една среща в метрото. Връщах се от музикалния магазин. С метрото. Седях, мушнал ръце в джоба на якето (браво на колегите-Тъмни, че се бяха сетили да вземат вещите ми от щаба на летището) и слушах диска, който бях купил. Николски пееше „Огледало на света“. Беше ми хубаво и спокойно.