Мигом я връхлетя, обхождаше с уста и ръце тялото ѝ, целуваше я тук, хапеше я там, стискаше толкова силно, че болката я накара да се дърпа. Ръцете му откриха пътя между краката ѝ и започнаха да галят коприната на бидото ѝ. Иневера простена и се притисна още по-силно към него.
Трябва да поема контрола, помисли си отчаяно, или винаги ще ме има по своя собствена воля.
Тя се завъртя върху него, развърза конците на кръста му, а после развърза и бидото му. В покоите им имаше масла и тя ги поръси по ръцете си, като започна първата от седемте милувки.
Ахман изстена и се отпусна назад, изгубен в екстаза, и Иневера отново намери центъра си.
Сега е мой.
Ала не задълго. Милувките целяха да докарат възбудата на мъжа до върхова точка и да я държат там, ала тази на Ахман не спираше да расте. Тя промени движенията, но все още не му стигаха. Той я сграбчи в мощните си ръце и посегна надолу, подпъхна пръсти в бидото ѝ и се опита да го разкъса.
Но бидото на ний’дама’тингите бе по-силно от всеки мъж и осуети усилията му. Той пъшкаше и дърпаше все по-силно. Иневера изстена.
Ахман изръмжа, потърси краищата на плетката, ала не ги намери. Подхвана коприната и се опита да я скъса, ала тя устоя и на това.
— Няма да го свалиш, докато не го развържа — каза му Иневера и го избута назад, върху възглавниците. — Ще танцувам…
— После. — Ахман я стисна за лакътя и я събори отново при себе си. Посегна в шалварите си и извади нож.
— Не можеш… — ахна тя.
— Аз съм твой съпруг — отвърна той. — Мечтая за теб от години, а сега си в ръцете ми. Това е иневера и няма да чакам и миг повече.
Можеше да го спре. Можеше да обезвреди ръката, с която държеше ножа, да се отскубне от него — ала се поколеба за миг. И след този миг той беше прерязал коприната и беше в нея.
Нито един от уроците на Иневера не я беше подготвил за удоволствието от съешението със съпруга ѝ. Можеше като нищо да изгуби контрол над себе си, ако не беше прекарала безбройни часове, упражнявайки танца по възглавниците. Хълбоците ѝ се движеха от само себе си, усукваха се, докато го стискаше през кръста с бедрата си, придърпваше го от време на време по-силно към себе си, от време на време го държеше по-далеч.
Ахман обаче не беше слабоволев евнух и на Иневера ѝ беше все по-трудно да поддържа оттренираните пози, когато всичките ѝ останали възприятия горяха. Ахман компенсираше липсата си на опит със страст и двамата колкото се любеха, толкова и се боричкаха във възглавниците. Иневера почувства как страстта ѝ расте до кулминационната точка и противно на всякакво благоразумие ѝ позволи да я обземе от кожата до центъра на съществото ѝ. Тя започна да вие, а тласъците на Ахман се ускориха. Тя се сви и заби нокти в твърдите му хълбоци, а Ахман изрева и двамата се строполиха, запъхтени и изтощени.
Поспаха и след това Иневера почувства милувките на Ахман отново. Дишаше дълбоко и равномерно.
Дори насън моят вълк ме напада, помисли си тя гордо и се притисна до него, усещайки отново твърдостта му.
Ахман обаче не бе толкова дълбоко заспал, колкото изглеждаше. Обърна я по корем и се качи върху нея като куче върху женска, като през цялото време сумтеше тихичко.
Когато контролираш члена на един мъж, контролираш него самия, беше я учила Кева, но Иневера не се чувстваше, сякаш контролира каквото и да било. В известен смисъл не искаше да контролира нищо. Как беше възможно?
Защото не е просто мъж, подшушна ѝ вътрешен глас. Той е Избавителя.
Тя простена, заровила лице във възглавниците.
Членът на Избавителя е в теб.
Стенанията ѝ преминаха във вик. Тя се тласна силно назад, та да проникне той по-дълбоко, и скоро Ахман отново свърши, а не след дълго потъна в дълбок сън.
Иневера обаче не можеше да заспи. Лежа будна през остатъка от нощта.
Заровете бяха уклончиви, от време на време ѝ разкриваха само полуистини.
Знаеше, че тя трябва да го превърне в мъж, ала не можеше и да подозира, че той ще я превърне в жена.
Десета глава
Тревогите на Кенева
313-317 г. СЗ
— Синът ми ми обеща палат един ден — ликуваше Кадживах, докато танцуваше през покоите на Ахман в двореца на каджи. Дворецът не беше на Ахман, а какво оставаше за Кадживах, но жената сякаш не я беше грижа — нито пък ги беше грижа трите му по-малки сестри, Имисандре, Хошвах и Ханя, които търчаха и пищяха из стаите.