— Обеща ми и един Еверам знае, щастието рядко му се е усмихвало, но му повярвах. Казаха ми, че съм прокълната с три момичета след него, но знаеш ли какво казвах?
Иневера затвори очи и вдиша дълбоко. Само вятър.
— Че Еверам те е благословил с толкова прекрасен син, за какво са ти още? — в гласа ѝ нямаше сарказъм, макар че беше чула същото вече хиляди пъти, откакто се срещна с Кадживах в деня на сватбата си, едва преди седмица.
— Точно така! — измуча Кадживах. — Една майка знае тия неща. Винаги съм знаела, че на сина ми му се пишат големи работи.
Нямаш си представа, помисли си Иневера. А и как можеше да знае тази жена? Кадживах и дъщерите ѝ бяха неграмотни и неуки, почти неотличими една от друга и от хилядите си подобни. Слабоумни същества, които обичаха единствения мъж в семейството си твърде много, но не споделяха тази обич помежду си. Досега се прехранваха, като чистеха домовете на богати семейства и разчитаха на благоволението на местния дама.
Сега Кадживах никога повече нямаше да се докосне до работа и щеше да живее в охолство. Само този факт вече бе нещо, което умът на клетата женица не можеше да обхване. Истинското величие ѝ бе необозримо, така както небето бе необозримо за рибите.
Кадживах не спираше да мели, докато се оглеждаше край себе си. Беше безобидна и уважаваше бялото було на Иневера, но непрестанно се навърташе наоколо и обръщаше твърде много внимание на сина си, когато Иневера го искаше насаме със себе си.
Щеше ѝ се да намери жених и за нея. Бързо беше успяла да сгоди сестрите на Ахман за трима от подопечните му, преди още двамата с него да си кажат собствената брачна клетва. Момичетата се разплакаха от щастие, без дори да попитат коя за кого ще се омъжва.
Ала Кадживах беше твърде възрастна за още деца, а и никой от мъжете, които Иневера предложи на Ахман, не му се сториха достатъчно добри за благословената му майчица. Така че тя щеше да е част от домакинството и от досадните задължения на Иневера.
Ще може поне да се грижи за децата, мислеше си Иневера, докато не станат на по пет и не започнат да я надхитрят.
— Майко! Погледни! — провикна се Ахман.
Иневера се завъртя към съпруга си — посягаше плахо към водата, която се процеждаше от фонтана в приемната им стая. Преди обаче пръстите му да докоснат водата, той отдръпна ръка, сякаш за да не омърси някаква светиня. Последните десет години бе спал в тясна каменна килия и това пред очите му му се струваше невъзможен лукс.
Иневера си спомни своето първо посещение до двореца на дама’тингите и се усмихна, когато Кадживах изтича при сина си с порцеланово нощно гърне и двамата, без да знаят за какво се използва, го напълниха като кана за вода и започнаха да пият направо от ръба му. Момичетата чуха смеха им и всички заедно, насред радостни възгласи, опитаха от водата на фонтана.
Иневера поклати глава и лесно намери центъра си. Кадживах беше безвредна и грижите за нея щяха да са малка цена за щастието на Ахман.
Изминаха три години и всяко лято Иневера даряваше на Ахман по едно дете. Първо двама синове, Джаян и Асъм, за негови първородни наследници, а след това нейна собствена наследница, Аманвах. Сдоби се с две сестри по брак, Евералия и Таладжа, след като разпита всяка неомъжена дал’тинга и хвърли заровете няколко пъти, за да избере най-подходящите. Бяха на практика слугини, но ставаха за разплод, та да дарят Ахман със синове, които да скрепят сана и властта му. Скоро и двете забременяха.
Ахман се оказа превъзходен кай’шарум. Първоначално се сдоби с команда от петнайсет мъже, а даматът му се присмя, когато избра мнозина от бившите си съратници в шараджа вместо по-възрастните и опитни ветерани. Ала хората на Ахман го познаваха, откакто бе ний ка, и бяха свикнали да му се подчиняват. Неговият отряд имаше най-добрата дисциплина в цялото племе и се биеха толкова свирепо, убиваха толкова много алагаи, че останалите кай’шаруми бяха започнали да бият хората си с камшици, за да ги принудят да се сражават също толкова добре. Скоро Ахман командваше петдесет, най-големия отряд в племето, и най-слабият от воините му беше убил толкова алагаи, че всеки офицер можеше да се гордее с него.
Сега останалите кай’шаруми наблюдаваха Ахман изкъсо.