— Кай Хайвал иска да ме наниже на копието си като агне — рече ѝ Ахман един ден, докато тя го къпеше. — Мога да го прочета в очите му, ала не му стига смелостта да ме предизвика.
— Ще ми е нужна кръвта му — рече Иневера.
Ахман я изгледа.
— Защо?
Дързостта беше една от основните му черти и само се засилваше от година на година. Продължаваше да се вслушва, ала като в думите на съветник, подобно на Шанджат, вместо като в гласа на Еверам. Беше започнал да поставя някои неща под въпрос.
— За да прочета бъдещето му — рече тя. — За да съм сигурна, че в него няма планове за убийството ти.
И за да продължа да търся, добави наум, в случай че има повече като теб.
— Току-що ти казах, че не му стига смелостта — каза Ахман, извърна се с гръб и се подпря на нея. Затвори очи спокойно, докато тя масажираше мускулите му сред виещата се пара. Упорит беше.
— Страхливците са също толкова способни на убийство, колкото и героите — отвърна Иневера. — Само че не нападат така, че да ги видиш. Нож в гърба, лъжа в нечие ухо, отрова в храната.
— Дори при това положение не може да мине през моите петдесет, а след това през мен. — Ахман нямаше нужда да самохвалства. Думите му бяха чисто и просто истина.
Но ако завистта подтикнеше едного към действие, щеше да подтикне и други. Ако закрилата на Избавителя значеше да хвърля заровете за всеки мъж, жена и дете в Пустинното копие, тогава щеше да го стори.
— А ако нападне съпругите ти? — попита тя. — Или децата ти? Историята ни е пълна с подобни истории. Можеш ли да ни закриляш всички през цялото време? Какво ще навреди да разберем колко дълбоко се корени омразата му?
Ахман въздъхна.
— Сега не ме мрази. Просто ми завижда. Но ще започне да ме мрази, когато му счупя носа утре, за да ти донеса окървавената си ръкавица. Говориш за единството на народа ни, но как ще е възможно, ако имаш толкова малко доверие дори у съплеменниците ни?
Иневера се вцепени за миг, ала се преклони пред вятъра, преди Ахман да забележи.
— Може би си прав, съпруже. — Тя го подсуши и го изведе от банята. След цяла нощ схватки и сега след горещата вода мускулите му се бяха отпуснали и тя танцува за него, преди да се покачи върху му и да го приспи.
По-късно, докато той хъркаше доволно, Иневера се измъкна от обятията му и пое безшумно, босонога, към една от личните си стаи. Думите на Ахман все така отекваха в ума ѝ. Бяха глупави. Наивни.
Ала и бяха точно такива, каквито Каджи редеше в Евджаха. Дамаджата не вярваше никому, ала Шар’Дама Ка винаги търсеше най-доброто у хората, вдъхновяваше ги към дела, подтикнати от безпримерна вярност.
Може би наистина е Избавителя.
Тя коленичи на кадифената възглавница, разстла гадателната коприна пред себе си и извади заровете. Винаги имаше у себе си мускал с кръвта на Ахман и сега поръси няколко капчици върху заровете си.
— Как може Ахман да обедини разкъсания ни народ? — прошепна и хвърли.
Избавителя трябва да има невести, които да му дадат синове и дъщери сред всяко племе.
Иневера се сепна. Често напътствията на заровете бяха толкова неясни, че не значеха нищо за нея. Но понякога бяха като шамар в лицето. Не само че брак с някоя извън племето щеше да накара собственото им племе да ги заклейми, но и символът за „невяста“ беше същият като този за дама’тинга. Нима Еверам искаше от нея да споделя съпруга си с други дама’тинги? Това ѝ идваше в повече. Евералия и Таладжа може и да се бяха съешили с Ахман, ала не притежаваха нито едно от уменията на Иневера, нищо от красотата и силата ѝ. Друга дама’тинга от племето каджи щеше да е достатъчно голям проблем като дживах сен, но от друго племе? Единайсет от тях?
Иневера вдиша дълбоко, за да намери центъра си. Тя беше слуга на Еверам, инструмент на волята му. Ако заровете ѝ заръчваха да го стори, тя щеше да го стори.
Взе заровете и се осмели да ги хвърли отново.
— Как да подбера невестите на Ахман?
Вече са избрани.
Иневера коленичеше в една плитка ниша за гадаене в двореца на андраха, когато пристигна Балина. Имаше много такива ниши. Докато течаха съвещания, андрахите и дамаджите често изискваха малки заклинания и пророкувания, които бяха под достойнството на дамаджи’тингите. Тези занимания бяха оставяни на някои от по-старшите невести от всяко племе, които придружаваха господарките си.
Иневера беше лявата ръка на Кенева и от нея се очакваше да присъства, макар свещеният закон да не го изискваше. По-възрастните жени бяха скандализирани, когато за пръв път пропусна едно от съвещанията, за да се консултира със заровете си, та да подсили позициите на съпруга си. Това се повтори още много пъти през следващите години и намекът за обида към Кенева не остана незабелязан.