Племената често враждуваха, ала всички дама’тинги черпеха мъдростта си от Евджах’тингата и затова призоваваха новите си водачи от света извън палатите си. Няколко години, след като Иневера беше започнала да посещава съвещанията, първото от тези момичета се появи — до една бяха по-млади от нея.
Оттогава всички бяха си спечелили черното було. Всички освен Иневера. Когато бе на съвещанията, самото ѝ присъствие не спираше да напомня за жертвата, която правеше за Ахман. Дама’тингите можеха да говорят много с очите си и до една презираха Иневера, задето не се изкачваше в йерархията им.
Мразеше ги. Най-вече Балина от маджахите. Дребничкото момиче излъчваше само пренебрежение, колчем изобщо се загледаше в Иневера.
И затова бе още по-неочаквано, когато ден по-рано Иневера ѝ беше подала бележка в един от коридорите толкова бързо, че само двете разбраха за размяната.
Стаята за гадаене на Иневера беше пищна, както подхождаше на третата по сила дама’тинга на каджи. Беше скрита от слънцето и осветена само от меко мъждукащите защити. До Иневера се намираше сребърен сервиз за чай, подгрян от топлинни защити.
Наля една чашка, когато Балина влезе. Беше преценен ход, макар че на Иневера не ѝ харесваше да прави този жест на подчинение пред тази, която трябваше да надмощи.
— Благодаря ти, че дойде, сестро.
Балина пое с плавен жест чашата чай. Беше миниатюрна девойка, висока по-малко от пет стъпки, с тънък кръст, едри, напращели гърди и широки хълбоци. Изглеждаше, сякаш може да роди цяла армия. Изгледа Иневера подозрително.
— Още не съм сигурна защо съм тук.
Иневера не вдигна поглед, докато наливаше собствения си чай.
— Нека не се надлъгваме, Балина. И двете сме хвърлили костите преди срещата. Кажи ми какво си видяла, а аз ще ти кажа какво видях аз.
Чашката на Балина трепна — това беше единственият признак за изненадата ѝ, но за една дама’тинга бе еквивалент на това да я изпусне на пода. Хвърлянето на заровете беше изключително личен разговор с Еверам и макар Невестите понякога да обсъждаха смисъла на видяното с най-близките си и доверени съюзнички, бе невероятно безочие да получат подобен въпрос от почти непозната.
Двете се гледаха една друга известно време и отпиваха от чая си. Накрая Балина сви рамене.
— Казват, че ще получа от теб дар, а след това ще ми предложиш съпруг. — Изгледа Иневера сурово. — Само че не се интересувам от брак с нищо и никакъв кай’шарум, при това от чуждо племе. Казват, че собствената ти дамаджи’тинга ти отказва черното було заради това. Никакъв твой дар няма да промени решението ми.
Иневера пропусна обидата покрай ушите си.
— Няма да искам от теб да се омъжиш за кай’шарум, а за новия Шарум Ка, а Шарум Ка няма племе.
Това привлече вниманието на другата жена. Тя присви очи.
— Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи ще е следващият Шарум Ка? Уверена ли си в това?
Иневера кимна, потискайки усмивката си. Дори сега името на нищо и никаквия ѝ съпруг бе познато на дама’тингите от други племена.
— Това е иневера. — Ала не спомена каква цена трябва да плати за това. И това беше воля на Еверам и не подлежеше на пазарлъци.
Балина отпи отново.
— Самият андрах не е взимал дама’тинга за жена от пет поколения насам. Дори един Шарум Ка ще е под мен… — и тя посрещна погледа на Иневера със своя, в който бляскаше лед. — А никога не бих приела да съм под теб.
Иневера кимна.
— Затова ще получиш и дар, повелен от собствените ми зарове. Кръв, за да ти разкрия част от плана на Еверам. Протегни костите си.
Балина я изгледа предпазливо. Ръката ѝ посегна към торбичката ѝ с хора, но независимо дали имаше намерение да я стисне, или да извади кости за защитни заклинания, нямаше намерение да извади заровете си.
— Предлагаш ми кръвта на съпруга си? — Това щеше да е невероятно могъщ дар, с който Балина да добие власт над Ахман. Това просто не се правеше, така както не се питаше за чуждото гадателство.
Иневера обаче поклати глава.
— Не е неговата. — Извади ножа си и се поряза под палеца на стиснатия си юмрук. — Моята.
Балина ахна, а Иневера изпъна ръка, върху която вече напъпваха първите капки кръв.