През Иневера премина мощна вълна от страх. Ничия кръв не е по-гореща от тази на шарум рогоносец, учеше Евджах’тингата. Възможно беше Ахман да изгуби контрол над себе си и да убие и нея, и андраха. Така или иначе, трябваше да убие стареца един ден, за да си спечели Черепния трон, ала нямаше да е в позиция да го запази, освен ако нямаше синове ний’дамати във всяко племе. Това щеше да се случи поне след десетилетие.
— Какво искаш? — попита тя.
— Мускал от кръвта на съпруга ти за начало — каза Кенева. — Сама ще хвърля заровете за него…
Иневера я прекъсна:
— В никакъв случай.
— Забравяш позицията си, дете — изръмжа Кенева. — Още съм твоя господарка. Не можеш да ми откажеш нищо.
Иневера махна пренебрежително.
— Заровете не са повикали никоя друга. Според закона ще съм дамаджи’тинга, когато умреш, независимо какво ти се ще.
— Ако ти самата доживееш дотогава — рече Кенева. — Ще получа кръвта на Ахман Джардир дори ако трябва да пресуша първо твоята. Ако наистина му е писано величие, може би ще стане най-великият евнух в двореца ми, когато се справя с теб и те заключа някъде, където да не можеш да правиш поразии.
Иневера въздъхна.
— Надявах се да избегна това — рече и извади череп на огнен демон от торбичката си с хора.
Кенева отметна глава и се изкиска.
— Огнен череп? Разочароваш ме, Иневера. Очаквах повече от теб. — Несъмнено навсякъде около бюрото ѝ бяха подредени защити срещу нападение от пламъци. Кенева разпери ръце с дланите навън, за да покаже, че са празни. — Нападай. Заровете все ще повикат някоя друга, след като те убия. — Поклати глава и цъкна с език. — Такова прахосничество.
— Наистина — каза Иневера и кимна. Завъртя се и освободи огромен огнен език, ала не срещу Кенева. Вместо това улучи дебелите кадифени завеси, които покриваха прозорците на дамаджи’тингата. Избухнаха в толкова силни пламъци, че се разпаднаха за секунди. Помещението се удави в ярки слънчеви лъчи, които се разсеяха по дима до най-отдалечените кътчета на стаята.
Един кръг от хора край Иневера, явно предназначени да я впримчат в някаква клопка, експлодира и остави горящи дупки в дебелия килим. От бюрото на Кенева се разнесоха още малки гърмежи и жената запищя, обсипана от горящи останки.
Иневера вече беше скрила огнения си череп в торбичката. Закрачи спокойно край бюрото и застана срещу старицата. Димът лютеше в очите ѝ и дробовете ѝ горяха, ала можеше да го понесе.
— Нямаш си повече магия, дъртачке. Ще решим това с шарусахк.
Чест правеше на Кенева, че не се поколеба. Цял живот в обучение по шарусахк не можеше да се забрави току-така, макар да не се беше била с друга жена от десетилетия. Атаката ѝ Вятър троши палма бе изпълнена съвършено.
Ала бавно. Формата може и да бе идеална, ала петдесетте години в повече си казваха думата. Поклащащ се клон неутрализира нападението и Иневера пристъпи към Кенева, като я изрита в сгъвката на коляното. Когато старицата приклекна, Иневера я хвана в ключ и я събори.
Кенева се извъртя и успя да обърне ключа, докато двете падаха на земята. Шарусахк учеше на крайна икономичност в движенията и дори възрастна жена можеше да бъде сериозен противник, ако успееше да се възползва от силата и инерцията на опонента. Затъркаляха се сред дима и отслабващите пламъци, ръмжаха и сумтяха. По вратата се удряше, ала Иневера я беше залостила здраво.
Схватката с Кенева се оказа много по-трудна от очакваното, ала изходът, така или иначе, беше предрешен. Иневера спря с резките движения, които бяха единствено от полза на старицата, и с по-бавни и плавни удари се възползва от по-голямата си сила, докато накрая подхвана Кенева, както искаше. Секунди по-късно измъкна една от тазовите ѝ кости от ставата. Ревът от болка на дамаджи’тингата рязко секна, когато Иневера успя да се докопа до черното було, което ѝ принадлежеше по право, и го усука около гърлото ѝ. Лицето на Кенева почервеня и сякаш се изду. Скоро съпротивлението ѝ спря съвсем. Иневера рязко притисна парчето коприна в гърлото ѝ още веднъж и после пусна тялото да падне на пода.
Когато вратите избухнаха насред магическа енергия и Кева и Енкидо пристъпиха вътре, Иневера държеше черната качулка и булото. Заедно с Кева и евнуха се изсипаха и още десетина жени, и дама’тинги, и ний’дама’тинги.