А и щеше да има свои собствени хора.
Енкидо я нападна с Вехнещ цвят и Иневера можеше да му се изплъзне, ала импулсивно реши да поеме удара. Кракът ѝ поддаде и Енкидо се хвърли върху ѝ. Иневера отново призова силата на демонската кост и възвърна енергията си. Надигна се рязко и заби пръсти между бронираните плочки. Енкидо напрегна коремните си мускули рефлексивно и докато се бе привел, тя го улучи няколко пъти точно в средоточията на силата по врата и раменете, след което счупи коляното му с тежък ритник.
Евнухът не извика от болка, дори не издаде сподавен звук, както правеха понякога мъжете без език. Опита се да се изправи, ала макар по лицето му ясно да личаха кански усилия, крайниците му не му се подчиняваха. След това се успокои и задиша равномерно, вперил поглед в нея без капчица страх, докато чакаше тя да го довърши.
Ала Иневера не искаше да го убива.
— Защити достойно господарката си, шарум, но Еверам все още има планове за теб.
В дланта ѝ парчето хора се превърна в пепел, пресушено от магията си, и тя се запита дали няма да съжали за милостта си. Вече ѝ бе трудно да диша в задимения въздух.
Кева зае бойна поза, ала Иневера не отвърна.
— Нима сме слепи като даматите, та да следваме най-добрия боец? — попита тя събралите се жени. — Евджах’тингата ни даде алагаи хора, за да не изпадаме никога в подобно дивачество.
Изгледа Кева.
— Ти първа хвърли заровете, за да видиш съдбата ми. Ти ме прибра в лоното на дама’тингите, когато лесно можеше да ме отпъдиш. Защо? Какво видя?
— Бъдещето ти беше скрито — рече Кева. — Това бе казала да търся майка ми. Дете със скрито бъдеще.
Иневера кимна. Беше го подозирала.
— Вече не е скрито. Хвърли отново костите. Сега, в Стаята на сенките, пред очите на всички.
Кева вдигна вежди, след това присви очи, предусещайки клопка. Сред останалите жени се разнесе трескав шепот, който обгърна Иневера като парливия дим около нея.
Заповядай това, което само глупак би отказал да изпълни.
Двете претендентки за черното було поведоха останалите към Подземния дворец, а групичката лека-полека прерасна във всяка жена и момиче в зданието. Когато се затвориха в стаята, далеч от очите на мъже, Кева извади заровете и отиде при Иневера, гледайки я с омраза.
— Само няколко капки сега, но не се бой, преди слънцето да падне, ще имам и останалата част.
Иневера вдигна булото си и изплю кръв върху заровете на Кева. Не мислеше, че е възможно яростта на жената срещу нея да се удвои, ала по очите ѝ личеше, че е успяла.
Съжалявам, Кева, но трябва да бъдеш прекършена като дживах сен — пред очите на всички.
Събралите се наоколо затаиха дъх, докато Кева разклащаше заровете и напяваше молитвите си. Хората яростно се разгоряха и осветиха тълпата, ала Иневера не се страхуваше нито от предсказанието в шепите на Кева, нито от множеството. Остана права над Кева, докато дама’тингата се привеждаше. Един добре прицелен ритник можеше да я убие, докато Кева се беше вглъбила в гадаенето, ала Иневера не искаше да я убива, още по-малко отколкото искаше да убива Енкидо. Честта налагаше Кева да убие нея, ала заровете на Иневера бяха подсказали какво се таи в сърцето на жената.
Ти си повече дъщеря на Кева, отколкото собствената ѝ. Може да те убие, но никога няма да те предаде.
Кева хвърли заровете, те се подредиха и останалите жени изгубиха центъра си — и Невестите, и Оброчените се придвижиха напред почти тичешком, за да видят какво пише.
Някои, като Кева и Мелан, напипаха сърцевината на смисъла незабавно и сподавиха дъх, както се бе случило и с Балина и останалите дамаджи’тинги от другите племена. Повечето огледаха заровете внимателно няколко секунди, преди да им се изяснят.
Кева я погледна, а Иневера изпъна ръка, стиснала черната качулка. Беше незначителен символ и не я интересуваше. Всъщност никога не я бе интересувала. Бе я използвала като средство, докато имаше полза от него.
— Ти ще носиш черната качулка, сестро Кева — каза Иневера, след което се обърна към Мелан, — а ти, сестро Мелан, ще носиш черния воал. Трябва да се погрижа за съпруга си и не ме вълнува чаената политика на каджи. Имам си собствен дворец и по-високи цели.