— Лийша Пейпър! — лавна Ърни и всички се обърнаха към него. Ърни беше почти на шейсет, много по-възрастен от жена си, и изглеждаше с поне десет години отгоре на тези. Беше много слаб, а по темето му стърчаха само няколко сиви кичура. Очите му зад очилата с телени рамки бяха мътни, а кожата му — почти прозрачна. Само преди миг седеше и слушаше с наведена глава опяването на Илона, но сега изгледа Лийша с ясен и остър поглед. — Така ли съм те отгледал? Заслужаваш уважение, полага ти се, да, но ще уважаваш и другите.
Лийша пребледня и ушите ѝ пламнаха — за миг напълно забрави главоболието си. Баща ѝ не се обаждаше често и още по-рядко говореше с подобен тон, но когато го стореше, оставаше ѝ само да се подчини, защото винаги имаше право.
— Съжалявам, Роджър — рече тя. — Стомахът ми е празен, а главата ме боли ужасно, нямах право да ти говоря така. Цялата причина да изпратят тези момичета при теб беше, защото решиха, че ще можеш да предадеш дарбата си за омайване на демони на синовете си. Това не би се случило, ако те убият или ти отрежат шишарките. Ако беше някой кхафит или чин от улицата и те бяха заловили да спиш с племенницата на Избавителя, щеше да имаш много добра причина да се плашиш. Но след като Иневера така недвусмислено показа, че Сиквах не е девствена, мисля, че е ясно какво са планирали от самото начало.
Роджър наклони глава.
— Какво, значи е било нещо като клопка?
Лийша се усмихна уморено.
— И ти падна право в нея. Въпросът е какво ще стане сега?
Илона изсумтя.
— Може би ще те затворят някъде до края на живота ти и ще ти пращат девойки, за да им нароиш армия от магове цигулари.
Гаред прихна и плесна коляното си с огромната си длан.
— ’Бе, комай е по-добре от това да сечеш дървета по цял ден, а?
Роджър обаче сякаш не споделяше ентусиазма му и поднови кръстосването. Потърка гръдния си кош, където под ризата се намираше семейният му медальон.
— Защо всички пренебрегвате очевидния отговор? — попита Илона. — И ти, и дъщеря ми сте идиоти. Просто се ожени за тях, слабоумнико.
— Дори да исках — отвърна Роджър, — ще искат зестра, достойна за тях. Нямам какво да им предложа.
— Единственото, което искат от теб, е семето ти. — Тя сграбчи щедра шепа плът от чатала му и раздруса длан многозначително. — Имаш сила, за която никой не е и чувал освен в някоя приказка за Джак Люспестия език, и искат да разберат могат ли и чаветата ти да я наследят. Самият Джардир ти каза точно това, когато ти предложи да ти намери съпруга. А и кой знае? Може и да е прав, може да има нещо в кръвта ти, де да знае човек. Нищо лошо в това да проверим.
— Не бих могъл… — започна Роджър.
Ала Илона не поддаде и надигна рязко глас, от който болката в главата на Лийша пламна наново.
— Какво не би могъл? Да приемеш най-добрия брак, който някога е бил предлаган на някого? Джардир е най-богатият и могъщ човек на света. Стой до мен и мълчи за десетина минути, когато се срещнем с Иневера и момичетата ѝ, и ще имаш всичко. Земи. Титли. Селяни. Повече злато, отколкото мина в Мливари.
— Откраднато злато — рече Лийша. — Откраднат народ. Откраднати земи.
Илона махна с ръка.
— Всичко е откраднато. Най-вече земите. Хората, от които е била открадната, няма да си я получат обратно, а Роджър ще е много по-добър господар от някой красианец.
После Илона се обърна обратно към Роджър.
— А и да не забравяме креватното право с ония ми ти хубавици. Създателю! Даже ще ти изнамерят още! Смяташ ли, че ще имаш подобни предложения всеки ден? Вярвай ми, момче — и очите ѝ се преместиха за миг върху Ърни, — няма.
— Ами… — отново започна Роджър.
Илона пак го прекъсна, като го попита с жестока усмивка:
— Или си падаш по момченца? Може би затова търчиш подир недостижимата ми дъщеря, вместо по по-склонни моми. Нищо лошо да ти се прище от време на време някой да те надупи, ама ще трябва да посадиш няколко хлапета в тези момичета. Просто затвори очи и си представяй Гаред.
— Чш, аре сега! — извика Гаред.
— Не предпочитам момчета! — сопна се Роджър.
Лийша се приведе напред, като не спираше да търка слепоочия.
— Ако не ям скоро, може да се разпищя.
— Шарумите закусват късно — рече някой и Лийша се обърна към Абан, който стоеше на прага. — Защото цяла нощ са убивали демони. Но не се бойте. Скоро ще ви придружа до Избавителя.
Лийша се запита колко ли е дочул, докато дебелият кхафит се затътрузи към нея с помощта на патерицата си във форма на камила. Уонда се напрегна, когато той посегна под робата си, ала той ѝ се поклони леко и извади изпод одеждите си узряла червена ябълка. Тогава Лийша разбра, че е чул всичко. Не би се изненадала Абан да е измислил целия номер със забавянето само за да ги подслуша.