Аманвах и Сиквах отново го последваха без подготовка и без подканяне.
Куплет след куплет Роджър ги изпробваше и плетеше своята магия — ако наистина беше магия, — като къпеше в нея огромната трапезария. Те успяха да се пригодят към всяка негова приумица дори когато измисли нова довършителна мелодия в края.
Когато последният отзвук заглъхна, Роджър вдигна лъка и отвори очи. Като че току-що се беше събудил от дълбок сън. Пред очите му бавно се оформи реалността. Всички на масата, дори Джардир и Иневера, стояха вцепенени и смълчани, вперили погледи в него. Роджър обходи с поглед цялата зала и забеляза същата реакция и у десетките духовници, както и у стотиците шаруми на пода.
След това, сякаш по команда, цялото помещение избухна в аплодисменти. Шарумите викаха и надаваха възторжени възгласи, като тропаха с крака толкова силно, все едно подът трепереше. Духовниците се опитваха да са по-въздържани, ала и техните ръкопляскания бяха оглушителни. Гаред го плесна по гърба и почти го събори по нос, а Лийша му се усмихна така, както преди време би го оставила без дъх. Дори Хасик пляскаше и тропаше, като се взираше в дъщеря си с явна гордост.
Джардир и Иневера не реагираха и скоро всички утихнаха и затаиха дъх за реакцията им. Демонът на пустинята се усмихна бавно и за всеобщо удивление се поклони на Роджър.
— Еверам шепне в ухото ти, сине на Джесъм — рече той и одобрителният рев се чу отново.
Роджър се поклони в отговор толкова ниско, колкото му позволяваше масата.
— Искам да се оженя за дъщеря ти и за племенницата ти, Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи.
Лийша ахна тихичко, а Илона изпуфтя доволно.
Джардир кимна и направи жест с дясната си ръка към Иневера и с лявата си — към Илона.
— Жените ни ще се договорят…
Роджър поклати глава.
— Ще се оженя за тях тук и сега. Няма какво да преговарят жените. Нямам нужда от зестрите на двете момичета, нито пък самият аз имам какво да им дам освен себе си.
Джардир сплете пръсти и изгледа над тях Роджър, а лицето му беше неразгадаема маска, с която можеше да се гордее всеки майстор жонгльор. Изглеждаше готов както да приеме, така и да нареди на Хасик да го смачка като буболечка. А телохранителят му наистина опипваше дръжката на копието си.
Ала Роджър си беше спечелил доброжелателна публика и продължи без страх:
— Но никакво злато и бижута няма да са достойни за Аманвах и Сиквах, така или иначе. Какво значение имат подобни дрънкулки за Шар’Дама Ка? Вместо това ще преведа Песента на Новолунието на езика на моя народ. Ако Шарак Ка наистина иде, както казвате, всички трябва да си припомнят страха от новата луна.
— Смяташ, че ще продам дъщеря си за една песен? — попита Иневера.
Роджър ѝ се поклони. Знаеше, че трябва да се бои от нея, ала чувстваше, че говори истината, затова само се усмихна и рече:
— Простете ми, дамаджа, но не мисля, че решението е ваше.
— Така е — каза Джардир, преди Иневера да успее да отвърне.
Тя не даде никакъв видим знак на раздразнение, ала студената пресметливост в очите ѝ го плашеше повече от гневен изблик.
Роджър се обърна към Джардир.
— Казвате, че Еверам ми говори. Не мога да кажа това истина ли е, или не. Но ако е така, той ми казва, че преди малко дворът ви стана свидетел на истинска магия. По-стара и по-дълбока от защитите. Казва ми, че ако продължа да я усъвършенствам заедно с Аманвах и Сиквах, може да се научим да убиваме алагаи само с песен.
— Еверам ми нашепва същото, сине на Джесъм — рече Джардир. — Приемам.
Хасик се провикна от радост — само преди минути същият звук щеше да смрази кръвта във вените на Роджър. Последваха още аплодисменти и тропане с крака, както и поздравления от цялата маса.
— Ах, ти, лукав ядронски сине — каза Гаред и сграбчи Роджър за рамото, след което така го раздруса, че насмалко да му изпопадат зъбите.
Дори Иневера изглеждаше доволна от резултата, макар той да знаеше, че няма скоро да забрави пренебрежението, с което се беше обърнал към нея. Единствено Илона го гледаше кисело, несъмнено пресмятайки наум от колко богатства се е лишил току-що с предложението си.
Ала Роджър не ценеше парите освен като средство за оцеляване, а и имаше достатъчно злато от Защитения. Дори без него, можеше да припечели предостатъчно за себе си с помощта на цигулката.
Джардир даде знак на Аманвах и тя пристъпи напред, като се поклони.
— Роджър, сине на Джесъм, предлагам себе си за твоя жена според повелите на Евджаха, написан от Каджи, Копието на Еверам, който ще седи до дясното рамо на Създателя, докато се прероди в деня на Шарак Ка. Вричам се, открито и честно, да съм ти покорна и благоверна съпруга.