Военната мисъл зад подобна стратегия беше добре издържана, ала колкото и да бяха доверчиви, хората от Хралупата не бяха чак толкова глупави, та да разкриват подобна информация. Но докато Ахман можеше да гледа снизходително на празните приказки и препирни, Абан знаеше каква сила се таи у тях.
В малките приказки може да узнаеш големи истини, беше му казал веднъж баща му Чабин.
Шаманвах беше сторила същото, когато хората от зелените земи дойдоха в Двореца на огледалата. Всички жени и дъщери на Абан разбираха тесиански, но по нейно нареждане се преструваха, че знаят само по няколко думи, така че всеки опит за разговор се превръщаше в сложна пантомима, която жителите на Хралупата бързо се отказаха да овладеят, въпреки че чернодрехите жени се навъртаха около тях непрестанно. Носеха безмълвно храна, чистеха, сменяха постелки и носеха вода, почти невидими.
След няколко седмици северняците вече не си правеха труда да крият караниците си. Дори когато си мислеха, че са сами, най-често се намираха до някоя от въздушните шахти на двореца, а Шаманвах беше наредила на няколко жени да „чистят“ постоянно най-големите от тях. Абан четеше докладите им, които включваха всичко — от посещения в нужника до съвкупления. Някои му доставяха по-голямо удоволствие от други.
Сега стремленията на северняците бяха за него отворен свитък. Опознай страстите на някого, още му беше казал баща му, и можеш да поискаш от него каквото и да е, та да му ги утолиш в замяна.
Стъпка по стъпка, стъпало по стъпало, беше си спечелил доверието им, като пазеше тайните им и предлагаше добри съвети. От време на време дори предлагаше нещо, което наглед не бе в интерес на господаря му, тактика, на която дори дете в базара нямаше да се върже. Но с тези хора това винаги работеше — и най-умните сред тях не умееха да се пазарят.
Най-приятно му беше, когато използваше този трик, за да предложи някоя тайна за Иневера, като така печелеше доверие и едновременно с това осуетяваше нейните кроежи. Тя вече подозираше какви ги върши, но нямаше особено значение. Беше направил първите си ходове твърде умело, за да посмее някой да му опонира открито. Самият Ахман можеше да засипва Абан с обиди пред останалите, ала не търпеше никакви подобни от страна на другиго към кхафита, като безмилостно хокаше дори най-близките си съветници и собствените си синове, ако ги хванеше в крачка.
Но това не стигаше. Рано или късно, Иневера или някой от другите щеше да нареди да го отровят или да го убият в леглото му, освен ако не успееше да измисли много по-ефективна защитна стратегия.
— Боя се за теб, докато ме няма — каза в този момента Шаманвах, сякаш прочела мислите му. — За теб и за останалите от семейството ни сега, когато трябва да напуснем Двореца на огледалата.
— Съсредоточи се върху собствените си дела в близките седмици — рече Абан. — Аз мога и сам да се грижа за себе си, както и за жените си, докато те няма.
— А за синовете ни? — попита Шаманвах.
Абан въздъхна дълбоко, докато нагласяше тюрбана си пред огледалото, и посегна към патерицата си.
— Това ще е по-сложно — призна той. — Но нека се справяме с проблемите един по един. Сега имаш да гониш керван.
Когато изпрати съпругата си и северняците, Абан докуцука обратно до двореца на Ахман. Имението на херцог Едон беше най-впечатляващата и лесно защитима постройка в Дара на Еверам, макар дворците в Пустинното копие да се извисяваха много над нея. Самият Абан притежаваше повече територия в Красия, макар неговите авоари да бяха под формата на полуразрушени складове в бедняшки квартали. Не бе мъдро един кхафит да парадира с богатствата си, инак по-големи от тези на дама и всичките му шаруми, взети заедно.
Дамаджият и местните дамати си бяха присвоили най-хубавите здания в Дара на Еверам, когато спечелиха града, а шарумите — най-хубавото от остатъците. За Абан беше останало скромно обитание в един от по-бедните квартали на града, което едвам стигаше за цялото му домочадие. Шатрата му в Новия базар беше по-голяма от това.
В краткосрочен план Абан беше решил проблема, като премести всички в Двореца на огледалата, докато тихомълком изкупи цялата земя в собствения си бедняшки квартал. Робите работеха ден и нощ, тайно го опасваха с тунели. В тях щеше да насипе камъни за външната си стена — вече се беше запасил с материал. Докато някой разбереше какво се случва, щеше да е вдигнал стената и щеше да е в безопасност от любопитни погледи, нищо, че щяха да виждат само една тумбеста сграда, с нищо ценно нито отвън, нито отвътре.