Но стената не струваше нищо без воини, които да я пазят. Абан не беше воин, но знаеше колко ще са му важни. Имаше много мускулести роби чини, но те не можеха да се мерят с истински шаруми. Ако не се подготвеше, дамаджият щеше да му отнеме новия дворец в мига, когато постави последната тухла в него.
Коридорите на двореца на Шар’Дама Ка бяха пълни с дамати и дама’тинги, а напред-назад непрестанно маршируваха шаруми и пазеха всеки свод и двери. Чернодрехи дал’тинги притичваха наоколо с подноси и изпрани чаршафи. Абан вървеше с преувеличено накуцване и гледаше в земята, а патерицата му отмерваше равномерен ритъм.
Винаги изглеждай по-слаб отколкото си, беше го научил Чабин и Абан се бе вслушал внимателно. Строшен преди десетилетия, кракът му още го болеше, но не и наполовина толкова, колкото показваше пред хората, дори пред Ахман. Прост бастун щеше да му свърши същата работа, но патерицата го караше да изглежда по-безпомощен. Както беше предвидил, всички отбягваха да го поглеждат, за да не личи отвращението в погледите им.
Хасик се намираше пред входа на тронната зала и изгледа Абан свирепо, когато той приближи. Всички от вътрешния кръг на Ахман презираха кхафита, но Хасик притежаваше дарба за омраза и садизъм, която надминаваше всекиго, когото Абан някога бе срещал. Достатъчно висок и мускулест, за да надвие в борба дори северняците великани в Хралупата на Избавителя, Хасик беше получил специално обучение по шарусахк, откакто се беше превърнал в телохранител на Ахман. Болката не значеше нищо за него и дори кай’шарумите се бояха да се изправят срещу него. Хасик не просто побеждаваше противниците си. Оставяше ги осакатени и унизени.
Познаваха се още от шараджа, когато Абан и Ахман бяха приятели, а Хасик — най-големият съперник на Ахман. Сега той му служеше фанатично, но омразата му към Абан само растеше, особено след като кхафитът се възползваше от всяка възможност да покаже на Хасик, че е просто телохранител, докато Абан има специалното внимание на Избавителя.
Неспособен да нападне Абан пряко, Хасик си го изкарваше на жените му, които често наминаваха в шатрата и дома на дал’шарума по поръчки от Избавителя — и всеки път някак счупваха безценен предмет или попадаха в лапите му.
В Двореца на огледалата жените бяха в безопасност от Хасик и след като удоволствието да ги изтезава му беше отнето, за омразата му нямаше отдушник. Когато Абан стигна до него, ноздрите му се разшириха като на бик и Абан се запита дали мъжът пред него ще може да се овладее.
— Е, не стой така, отвори ми — сопна му се кхафитът. — Или да кажа на Избавителя, че си ме забавил?
Хасик зяпна, сякаш щеше да се задави със собствения си език. Абан го погледа развеселен няколко секунди — накрая Хасик отвори вратите.
Ахман се беше разправил с достатъчно хора, които възпираха Абан от делата му, и дори Хасик не смееше да стори нещо такова. В очите му се четеше мъст, когато Абан го подмина, но кхафитът просто му се усмихна.
Край Ахман се бяха скупчили няколко дамаджи и различни други сановници, но Ахман махна незабавно с ръка.
— Оставете ни.
Мъжете до един изгледаха Абан кръвнишки, но никой не посмя да не се подчини. Ахман поведе Абан към по-малката странична стаичка. Там се намираше голяма овална маса от тъмно полирано дърво, заобиколена от двайсет стола, а най-отпред — трон. Зад трона цялата стена беше заета от карта, масата — отрупана с току-що поднесени ястия и напитки.
— Тръгна ли си? — попита Ахман, когато останаха само двамата.
Абан кимна.
— Господарката Лийша се съгласи да установим търговски пост в Хралупата на Избавителя. Ще ни помогне да ги приобщим и ще ни даде ценни контакти сред северняците.
Ахман кимна.
— Добра работа.
— Ще са ми нужни хора, за да пазят пратките, както и запасите в поста — рече Абан. — Преди имах слуги за подобни задачи. Може и кхафити, но нека са силни.
— Силните кхафити са вече кха’шаруми.
Абан се поклони.
— Тогава разбираш затруднението ми. Никой дал’шарум няма да приема заповеди от кхафит, така или иначе, но би могъл да ми позволиш да избера неколцина кха’шаруми. Ще съм напълно доволен.
Ахман присви очи. Беше наивен, но не беше глупак.
— Колцина?
Абан вдигна рамене.
— Стотина. Нищо работа.