Изгледа свирепо Абан, когато кхафитът влезе, и малките му очички пламнаха от омраза.
— Дошъл си да ми се надсмиваш ли, кхафит? Вече съм почти толкова безполезен, колкото теб, но поне мястото ми в Рая си е мое.
Абан остави платнището на входа да се затвори. След това плю в краката на Керан.
— Не съм безполезен, Керан. Служа на господаря си всеки ден и нито веднъж не съм ревал като женичка за отредената ми съдба, още по-малко пък съм се напивал, докато се опикая целият. Еверам те е благословил със силно тяло, но виждам, че без него сърцето ти е слабо.
Лицето на Керан се разкриви от ярост и той посегна към копието си, за да го забие в сърцето на Абан. Но още не беше свикнал с дървения си крак и се клатушкаше от пиене. Препъна се, а на Абан му трябваше само това, за да удари дървения крак с патерицата си и да го избие встрани. Когато Керан падна, Абан отново замахна и изби и копието.
Офицерът се строполи тежко, а в следващия миг острието на Абан изщрака от върха на патерицата и застана току над лицето на Керан.
— Много демони си убивал някога, Керан — каза Абан, — но ще бъде ли мястото ти в Рая толкова „твое си“, ако загинеш насред собствената си мръсотия от ръката на хромавия кхафит, когото изгони от шараджа опозорен?
Керан остана неподвижен задълго, кръстосал очи в острието над носа си.
— Какво искаш? — попита накрая.
Абан се усмихна, пристъпи назад и върна острието в патерицата си, за да може отново да застане на нея. От разноцветната си жилетка извади пергамента на Избавителя.
— Как какво? Да ти върна славата.
Абан и Керан привлякоха не един и два погледа, докато куцукаха през тренировъчните площадки към кхафит’шараджа на каджите. Строевият офицер бе съблечен от една от дживах’шарумите, след което тя го обля с чиста вода и го преоблече в нова черна роба. Абан не се съмняваше, че строевия го мъчи ужасно главата от изпитото коузи, ала той само присвиваше очи на слънцето и не издаваше с нищо друго неразположението си. Беше изпънал гръб, вдигнал бе брадичка. Както подобаваше, Абан вървеше малко зад Керан, макар че дори той можеше да го изпревари — само че му позволи да запази достойнство и се съобрази с крачките му.
Стигнаха до един участък, където тренираха кха’шарумите в кафявите си одежди — само в каджи бяха хиляди. Повечето овладяваха простите форми с копието и щита, които Абан помнеше отпреди сякаш цял живот — едновременно се въртяха, сключваха щитове и атакуваха. По-малка групичка упражняваше техники за напреднали.
Керан плю.
— Повечето от тези би трябвало още да са в бидота или по-добре — да носят вода и да лъскат щитове.
Сред редиците се разхождаха неколцина млади шаруми. Носеха черно, но воалите около вратовете им бяха кафяви: строеви офицери кхафити.
— Палета — озъби се подигравателно Керан, — острят зъби с кхафити и се молят да си заслужат червеното.
Един от младите строеви ги зърна и доближи, гледайки ги предпазливо, ала и пренебрежително, докато очите му не попаднаха върху червения воал на Керан. Обходи го с поглед и го разпозна. Керан някога бе сред Копията на Избавителя и всички го знаеха по репутация. Той и Кавъл бяха обучили самия Шар’Дама Ка.
Младият строеви се поклони, като пренебрегна напълно Абан.
— Аз съм Хамаш асу Гимаш ам’Тесан ам’Каджи.
Керан отвърна с леко кимване.
— Обучавал съм баща ти. Гимаш беше свиреп воин. Заслужи си добра смърт в Лабиринта.
Хамаш се поклони отново, този път по-дълбоко.
— Какво ви води в кхафит’шараджа?
Абан докуцука напред и показа нареждането си. Строевите офицери, като кай’шарумите, получаваха специално обучение, включващо четене и рисуване на защити, ала Хамаш се взираше в писмото като в мравуняк. Явно не беше внимавал много в час.
Абан отмина недостатъка му, без да се обади. Бе в негово предимство.
— Избавителя иска десет от най-добрите ти кха’шаруми. Аз трябва да ги подбера.
— Ти, кхафитът, ще избираш воини? — попита Хамаш и за миг премести поглед към Керан.
Абан се усмихна.
— Че кой, ако не аз? Те са преди всичко кхафити.
— Но и воини — изсумтя младежът.
— Строеви офицер Керан ще се увери, че стават за воини — рече Абан. — Аз съм тук, за да преценя дали имат мозъци в главите.