— Само десет? — попита тихо Керан, така че Хамаш да не чуе. — Каза ми, че Шар’Дама Ка е поискал сто.
— Избавителя няма племе, строеви — рече Абан. — Ще подберем по десет от всяко племе.
— Това е повече от сто.
Красианските племена бяха дванайсет.
Умен е като за шарум, помисли си Абан.
— Добре помня методите ти, строеви. Някои ще преминат успешно през подготовката ти, други — не. — Почука многозначително по патерицата си. — Ще започнем със сто и двайсет, за да можеш да убиваш или да гониш недостойните според теб.
Керан изсумтя и Хамаш, който наблюдаваше разговора им, го погледна. Беше вдигнал устна от отвращение.
— Дори сакат офицер не бива да позволява кхафит да му говори толкова безочливо.
Спокойният поглед на Керан с нищо не подсказа какво възнамерява, ала дръжката на копието му се стрелна нагори и улучи Хамаш между краката. Младият воин се преви, а Керан завъртя оръжието си и го стовари върху главата му, като го просна.
Хамаш бързо се претърколи, но Керан бе предугадил хода и заби тъпия метален край на копието си точно там, накъдето се движеше Хамаш. Ударът отвори рана на лицето му и изби няколко зъба. Започна да кашля кръв и парчета зъби, като се опитваше напразно да се изправи, ала побоят не бе свършил. Керан имаше добра позиция да продължи. Повечето удари бяха болезнени, но не целяха дългосрочни поражения — когато обаче младежът продължи да се противи, Керан рязко строши десния му лакът. Хамаш изрева.
— Прегърни болката и мълчи, идиот! — изсъска Керан. — Хората ти те гледат!
И наистина, всички бяха спрели с упражненията и зяпаха случката.
Керан се обърна към останалите строеви.
— Съблечете хората по бидота и се стройте за оглед! — протътна той и те се разтичаха, сякаш им заповядваше самият Избавител. След броени секунди щитовете и копията бяха натрупани спретнато на земята, одеждите им — сгънати до краката им, а те самите — застанали мирно само по препаски.
Керан побутна с копието си Хамаш, който още се гърчеше на земята.
— Ставай и след мен. Вече съм ти отнел воала. Изостани или ме обиди отново и ще ти отнема и черното.
Абан потисна порива да се усмихне, докато Хамаш се изправяше мъчително, пребледнял и окървавен. Добре си беше избрал офицер.
Зашеметен и с окървавено лице, Хамаш се запрепъва след тях, докато те куцукаха към първия отряд. Пред тях стоеше още един строеви с кафяв воал. Поклони се толкова ниско, че почти докосна земята с темето си.
Обходиха редицата, а Керан караше всеки да пристъпи напред и го оглеждаше като роб на търг.
— Отпуснат е — отбеляза Керан за първия, като го ощипа по ръката, — но няколко месеца каша и тичане край стените на града с камък на гръб ще го оправят. Изпълни първия шарукин.
Мъжът се изпоти, ала се подчини и бавно изпълни поредицата от движения.
Керан се изплю в прахта.
— Жалко дори за кхафит.
— Каква е била професията ти, преди да откликнеш на зова на Избавителя? — попита го Абан и извади тефтер и перо.
— Правех лампи — отвърна мъжът.
Абан изсумтя.
— Майстор ли беше, или калфа?
— Майстор — отвърна мъжът. — Баща ми притежаваше работилницата, но ме остави сам да обуча синовете си.
— Какво значение има? — намеси се грубо Керан, но Абан го пренебрегна и зададе още няколко въпроса, преди да премине към следващия. Беше толкова слаб, че костите му изпъкваха над бидото му. Той замижа, когато застанаха пред него.
Абан вдигна три пръста.
— Колко са?
Мъжът присви очи.
— Два — със съмнение в гласа.
Абан отстъпи няколко крачки назад и примижаването спря.
— Три — този път по-решително.
Керан побутна мършавия мъж и той падна по гръб в пръстта.
— На крака, куче! — извика един от строевите и го наложи с тъпото на копието си.
— Този не е дори за тук, камо ли за елитните воини на Избавителя — рече Керан.
Абан го пренебрегна.
— Можеш ли да четеш? Да смяташ на сметало?
Мъжът кимна.
— Да, когато си нося стъклата.
И така надолу по редицата — Керан щипеше и побутваше мъжете, а Абан ги разпитваше. Някои оставаха крачка напред, групичка потенциални кандидати, от които Абан и Керан да подберат.
Стигнаха до един, с глава и повече над останалите, с огромен гръден кош и ръце като греди. Абан се усмихна.
— Не го щете този — предупреди ги един от строевите. — Силен е като стадо камили, но не чува роговете. Всъщност не чува нищо.
— Никой не те е питал — каза Абан. — Този го помня. Един от първите, които откликнаха на Избавителя. Как се казва?