Абан му подаде втора плочка — прозрачна, от защитено стъкло, което лъщеше на пламъците от ковачницата.
— По-тънка, по-лека, достатъчно здрава, за да счупи лапата на каменен демон.
— Армията на Избавителя ще е непобедима — прошепна Керан удивен.
Абан се подсмихна.
— Никой обикновен дал’шарум не може да си позволи подобно въоръжение, строеви, но за Копията на Избавителя няма как да се скъпим. — Намигна му. — Нито пък за моите сто. Хората ти ще са по-добре въоръжени от всички, с изключение на елитните воини на Шар’Дама Ка.
При тези думи в очите на строевия проблесна лакомия и Абан се усмихна.
Още един подарък и ще е мой.
— Ела — каза му той. — Моят строеви няма да куцука на евтино парче дърво.
Абан наблюдаваше Керан доволно, докато строевият офицер крачеше пред кхафитите и чините, подбрани за обучение. Дървеният му крак бе заминал в пламъците, заменен от извито парче стоманена намотка. Беше проста, елегантна и му даваше възможността да си върне почти всичко от бойните умения. Още си помагаше с копието при ходене, но все повече свикваше.
Мъжете бяха само по бидота, а всичките им останали одежди бяха изгорени. Кхафитите носеха кафяво, а чините — маслиненозелено.
— Не ме интересува как са ви именували онези жалки подобия на строеви офицери в шараджа — извика Керан. — За мен всички сте ний’шаруми и такива ще си останете, докато не ми се докажете. Ако се справяте добре, ще бъдете възнаградени. Воал и роби на воин. Добри оръжия и броня. По-добра храна. Жени. Ако ме опозорите — той спря и се загледа точно над главите им, така че сякаш се взираше в очите на всички едновременно, — ще ви убия.
Мъжете стояха неподвижни, изпънали гърбове, изпъчили гърди, а не един и двама се потяха обилно, макар утринта да бе хладна. Керан се обърна към Абан и кимна.
— Сега — промълви Абан на младия си племенник Джамер, но даматът вече крачеше напред. Беше висок, ала не и слаб, тъй като не спазваше хранителните ограничения на Евджаха. Само че не беше и дебел и се движеше с плавността и елегантността на духовниците. Джамер бе прекарал почти целия си живот в Шарик Хора, беше преписал или откраднал тайните ръководства по шарусахк на почти всяко племе и бе овладял забранени техники. С радост се съгласи да продаде уменията си на чичо си.
— На колене пред дама Джамер! — лавна Керан и мъжете моментално паднаха на колене и не се поколебаха да заровят длани в пръстта.
Джамер вдигна ръце. В едната държеше заповедта, подписана от Ахман, в другата — Евджаха.
— Верни ний’шаруми! Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, Шар’Дама Ка и гласът на Еверам на Ала ви е поверил на слугата си Абан. Абан насочи погледа на Избавителя към вас и ви даде възможност на вас, лишените вовеки от светлината на Еверам, възможност да се избавите от ориста си и да докажете лоялността си.
Обзря събралите се мъже.
— Лоялни ли сте?
— Да, дама! — извикаха в един глас всички.
— Еверам ви наблюдава! — извика и Джамер и разпери ръце към слънцето. — Тези, които служат с вяра и лоялност, ще бъдат възнаградени и на Ала, и в Рая. Ако нарушите обета си или не изпълните дълга си обаче, ще страдате жестоко в последните си мигове на тази земя, преди Той да ви прокуди в бездната на Ний.
Абан потисна смеха си. Фанатичният блясък в очите на племенника му бе добре отрепетирана роля, подобно на тези на северните жонгльори. Мъжът не притежаваше и капчица вяра още отпреди да го призоват в редиците на духовниците.
Ала страхът в очите на хората пред него показваше, че ролята му е съвършена. Дори Керан отстъпи назад, когато Джамер вдигна ръка, стиснал Евджаха.
— С тази ръка ще хванете копията си сега — повели Джамер и строевият постави дясната си ръка на износената кожа.
— Кълнете ли се да служите на Абан асу Чабин ам’Хаман ам’Каджи? — попита Джамер. — Да го закриляте и да се подчиняване на никого другиго освен на самия Избавител отсега до смъртта си?
Керан се поколеба. Стрелна с поглед Абан, сключил възмутено вежди. Когато тримата се бяха събрали по-рано, за да обсъдят как ще протече церемонията, никой не бе споменал, че строевият ще е включен заедно с хората си. Едно беше Абан да иска клетви от кхафити и чини, но съвсем друго да го очаква от строеви офицер с позицията на Керан.
Абан просто се усмихна.
Избирай, строеви. Еверам те гледа и няма връщане назад. Служи ми или си намери друг дървен крак и се въргаляй в повръщаното си.