Керан също можеше да го съобрази. Абан му беше открил път към славата, но тя си имаше цена. Строевият веднага върна поглед към ний’шарумите си, наясно, че всяка секунда забавяне бе съмнение в него, което нямаше да им избие никога от главите.
— Кълна се да служа на Абан — изръмжа накрая, като срещна очите на кхафита — до смъртта си или докато Избавителя не ме освободи от клетвата ми.
Абан бръкна под елека си и извади манерка с коузи. Вдигна я към воина и отпи.
Тринайсета глава
Да държиш тълпата в шепата си
333 г. СЗ, Лято
Лийша погледна смрачаващото се небе и притисна длан към окото си, за да потисне болката. След като тръгнаха толкова късно от двореца на Ахман, първия ден напредваха бавно — изминаха не повече от петнайсетина километра. Един вестоносец щеше да се справи с пътуването от форт Райзън до Хралупата за под две седмици. Копията на Избавителя, които не се бояха от демоните и от пътуването нощем, се бяха справили за половината време.
Бащата на Лийша и млад не беше в цветущо здраве, а вече бе на възраст. Ърни имаше болки в гърба всеки ден на отиване до Дара и тя се принуди да му дава успокоителни за мускулите, от които той заспиваше като убит. На връщане използваха много по-удобен фургон, но дори сега той потъркваше гърба си, когато мислеше, че никой не го вижда. Лийша знаеше, че пътуването ще му е трудно.
— Трябва да спрем за през нощта — каза тя на Шаманвах, която споделяше фургона им, когато не викаше на останалите жени. Красианските жени имаха собствена йерархия, нямаше значение, че Шаманвах е съпруга на кхафит. Всички жени и дори кха’шарумите с тях рипваха незабавно при нейните заповеди, за да поддържат реда в кервана.
Но тежките фургони се движеха толкова бавно, че сякаш дразнеха черните като нощта жребци на дал’шарумите и дори товарните кончета на Гаред и Уонда. Лийша си спомни предупреждението на Ахман за бандитите и прехапа устна. Дори в красианската територия предостатъчно хора я искаха мъртва. Отвъд нея цялата тази храна и всички тези дрехи можеха да изкушат твърде много изгубилите всичко при нашествието на красианците. Шарумите щяха да отпъдят всички по-малки групички, но в кервана имаше и жени и деца, слабост, от която можеха да се възползват бандитите.
— Разбира се. — Тесианският на Шаманвах беше почти толкова безупречен, колкото на съпруга ѝ. — Оттатък онзи хълм има селце, Каджитън, вече изпратих ездачи, за да подготвят подобаващо посрещане.
Каджитън. Името на красианския Избавител с тесианско окончание. Това говореше достатъчно за състоянието на Райзън… или Дара на Еверам, както по-добре да свикнеше да го нарича. Ахман беше раздал земи на племената като човек, разпределящ сладки на рождения си ден — макар селцата да не бяха пострадали толкова, колкото крепостта Райзън, ясно се виждаше от прозореца на фургона ѝ, че племената се бяха окопали и евджахските закони започваха да действат.
Нямаше знак от мъже, способни да се бият, освен няколко твърде слаби или болни, а тесианските жени по полята бяха облечени с тъмни едноцветни рокли, които ги покриваха от врата до глезените, косата им — внимателно скрита под забрадки. Когато даматът призовеше всички за молитва или дори се покажеше, те незабавно се просваха на земята. По въздуха се носеха парливи красиански подправки и хората използваха някакъв диалект, отчасти красиански и отчасти тесиански, както и знаци с ръце и гримаси.
Херцогството, което тя познаваше, завинаги си бе отишло и това нямаше да се промени дори ако някак красианците бидеха отблъснати.
„Подобаващото посрещане“ се оказа проснати по очи селяни, докато керванът се тътрузеше към центъра — почти цялата странноприемница беше празна, с изключение на съдържателя и сервиращите момичета. Хиляди хора бяха успели да избягат от нашествието на красианците и оформяха групички от бегълци, които се трупаха във всяко селце и град на север и изток от Дара на Еверам, ала много от тях бяха заловени и върнати обратно. Само в Каджитън имаше стотици тесианци. Земите в Райзън бяха плодородни, а населението — по-голямо от това на всички останали херцогства, взети заедно.
Когато навлязоха в площада, Лийша зърна голям стълб по средата. От него отпусната, прикована за китките, висеше жена — очевидно мъртва, а следите по голото ѝ тяло и камъните край нея говореха ясно защо е била убита. На един знак, също прикован за стълба, нещо бе написано на плавен красиански и на Лийша не ѝ беше нужен преводач, защото достатъчно често бе срещала думата в Евджаха.