— Започва се отново — простена Лийша, когато песента спря.
Роджър и съпругите му бяха женени вече от седмица, но единствените звуци от фургона бяха ту песнопенията на момичетата, ту виковете им от страст.
Сиквах се развика, не след дълго последвана от Аманвах. Лийша обори глава в шепи и разтърка слепоочията си. Главоболието продължаваше цяла седмица. Болката отслабваше, но около лявото ѝ око мускулите още я пристягаха и агонията дебнеше безспир.
— Нощи, не могат ли тия уличници да мълчат поне за пет минути?
— Не мисля. — Илона въздъхна с копнеж. — Няма нищо като оная работа на осемнайсетгодишно момче. Става им даже от вятъра и се надига десет минути, след като приключи.
— По-скоро на всеки три часа — измърмори Лийша.
Илона се засмя.
— И все пак, браво на момчето, а не се впечатлявам лесно. Чепът му има да задоволи две млади невести и като ги слушам, издържа доста повече от момчетата на своята възраст… както и някои доста по-възрастни. — Тя хвърли бърз поглед на Ърни, който изглеждаше, сякаш иска да се провре между възглавниците, на които седеше.
Какофонията продължи и Лийша поклати глава.
— Преувеличават. Никой не врещи така.
— Разбира се — рече Илона. — Всяка нова булка с капка мозък знае, че мъжът ѝ трябва да се чувства като крал и като изследовател, който все намира нови територии за завладяване. — Изгледа Лийша. — И все пак позавиждаш, чини ми се. Да не ти липсва красианският любовник?
Лийша се изчерви, а Ърни се загледа към вратата на фургона, сякаш обмисляше дали да не скочи в движение.
— Не е това, майко. Просто не им вярвам. Омайват Роджър непрестанно, но още са верни на Иневера. Всеки глупак може да го види.
— Явно не — рече Илона. — Но си права. И аз така бих сторила. Както и ти. Остави ли и капчица семе на Демона на пустинята, преди да си тръгнем?
Лийша въздъхна и показа глава през прозореца, вдишвайки дълбоко свежия въздух.
— Просто ще се радвам, когато се върнем в Хралупата. Утре излизаме от границите на Дара.
— Най-после — и Илона се изплю през собствения си прозорец.
— Да — отвърна Лийша, — но шарумите край нас може да привлекат нежелано внимание извън границите. Бандити и хора на херцога ще се оглеждат за кервана ни, а Ахман може би беше прав, че двайсет няма да стигнат.
— Предложи ти повече — отбеляза Илона.
Лийша кимна.
— Но двайсет воини, колкото и да са силни, не могат да предизвикат много беди в Хралупата. Всичко над тази бройка ще е проблем, а от тях си имаме предостатъчно. Откакто излязохме от града, видяла ли си дори едно момче над шестгодишна възраст?
Илона поклати глава.
— Всички са откарани за оня Ану Патс или както там му викат.
— Хану Паш — каза Лийша. — Обучение и индоктринация. Не след дълго ще говорят красиански като местни и ще съблюдават евджахските обичаи. След десет години армията ще е достатъчно голяма, за да смачка Свободните градове, както дете стъпква мравуняк.
— Създателю! — пропъхтя Роджър между глътките вода, които Сиквах поднасяше от манерка към устните му. Аманвах го галеше по сплъстената от пот коса, докато му гукаше и хапеше леко ухото му.
Красианските жени винаги му се бяха стрували угнетени и може би бяха на всеослушание, но сами със съпрузите им всичко беше различно. В уединението на фургона им тъмните роби бяха заменени от шарени одежди, неотстъпващи по нищо на жонгльорските. Половината плат беше толкова тънък, че прозираше, а останалата част не бе много по-дебела, поръбена със сърма, дантела и бродерии. Още носеха булата си, но те бяха само за украса — започваха от носовете им и стигаха малко под хълбоците им. Косата им беше открита, пригладена с втрити в нея масла и вързана със златен конец.
— Съпругът ни борави с копието си по-добре от шарум — рече Аманвах. В първата им нощ бе оставила кръв по постелята, ала не бе по-малко умела от Сиквах в този техен „танц по възглавниците“.
— Жонгльорите имат много възможности да се упражняват — каза Роджър. — Жените се избиваха за господаря ми, а и аз понаучих това-онова. Не се обиждайте, обаче правите неща, от които биха се изчервили блудниците в бордеите на Райнбек.
Сиквах се засмя.
— Жените от харема на твоя северен херцог не са били обучавани в двореца на дама’тингите.
Роджър поклати глава.
— И не мога да не си мисля, че не ми показвате всичко.
Аманвах целуна ухото му толкова леко, че той потрепери.
— Има седемдесет и седем начина да задоволиш мъж — прошепна тя — и имаме години, за да ги споделим с теб.