Роджър се подпираше на Гаред, докато изкачваха стълбите. Беше изпил голяма халба студена вода и беше сдъвкал няколко горчилиста, но се съмняваше, че жените му няма да го хванат, ако се спъва в собствените си крака пътьом към леглото.
За щастие, Роджър беше ученик на Арик Сладкогласния и много го биваше да се преструва на трезвен, ако и да бе пиян почти до припадък.
— Трупат армия, по-голяма от тези на всички Свободни градове, взети заедно — каза тихо. — Лактън няма никакъв шанс.
— Трябва да направим нещо — каза Гаред, — да намерим Защитения ли, да се бием ли, що ли, ама трябва да направим нещо. Не може да ги оставим да превземат всичко на юг от Хралупата.
— Най-напред трябва да предупредим хората в Лактън какво ги чака. Имам няколко идеи, но първо трябва да се наспя и може би да повърна в някое гърне.
Трябваше да приложи всичките си актьорски и акробатични умения, докато крачеше покрай Енкидо. Ако евнухът го бе забелязал, не го показа с нищо. Аманвах още беше в стаичката си, а зловещата червена светлина на заровете ѝ се процеждаше изпод вратата. Без допълнителни проблеми стигна до леглото си. Сиквах го чакаше, ала не продума, когато той се строполи по лице на възглавниците. Роджър усети, че му сваля ботушите и дрехите, но нямаше и капчица сила, за да ѝ помогне. След това тя започна да гали гърба му и да мълви нежни слова, докато го приспи.
Четиринайсета глава
Песента на Новолунието
333 г. СЗ, Лято
Главата на Роджър бумтеше, когато го събудиха час преди зората. Удоволствието от това, че Сиквах се грижеше за всяка негова нужда — къпеше го, избираше му дрехите, обличаше го, — започваше да се износва, но сега беше благодарен за това. Все едно го бе ритнало муле и чувстваше устата си натъпкана с памук.
— Не съм се наковавал така от Анжие насам — промърмори той.
Сиквах вдигна глава.
— Моля?
— Нищо. Ще трябва да заглавичкваш Ърни и Илона във фургона тази сутрин. Трябва да поговоря с Лийша.
— Това не подобава, съпруже — рече Аманвах, като излезе от личната си стаичка, понесла малка дървена кутия, лакирана в черно и полирана до блясък. Цяла нощ ли бе стояла там? Роджър не помнеше да си е лягала при него, но пък и не помнеше почти нищо. — Дъщерята на Ърни е неомъжена и е избраница на баща ми, а ти си женен мъж. Не можеш…
Сиквах закопчаваше ръкава му, ала Роджър така бързо отдръпна ръка, че тя ахна.
— Демонски тор. Врекох се да съм добър и верен съпруг и възнамерявам да съм такъв докрай, но това не значи, че съм се отказал да разговарям с приятелите си насаме. Ако не можеш да го приемеш, имаме проблем.
Сиквах доби скандализиран вид, но Аманвах мълча дълго, вперила поглед в кутията в ръцете си, като почукваше с нокти по нея. Роджър знаеше, че по-ядосана от това няма да я види, дори да искаше в следващия момент да забие нож в окото му или да нареди на Енкидо да му счупи пръстите.
Но в този момент Роджър не го беше грижа. „Бракът е смърт за свободата“, казваше господарят му. Поклати глава и преднамерено закопча собствения си ръкав сам. Не и за мен. Ядрото ме взело, ако стане така.
Накрая Аманвах вдигна очи към него.
— Както желаеш, съпруже.
Лийша леко се изненада, когато Роджър поиска да се вози с нея сутринта, но не зададе никакви въпроси. Повтаряше си, че още я дразни решението му да се ожени, но истината бе, че ѝ липсва силно. Роджър беше най-добрият ѝ приятел и най-близък довереник през последната година и без него наблизо Лийша чувстваше празнота.
Аманвах и Сиквах бяха вдигнали непробиваема стена около него с непрестанните си песни и стонове. Когато спираха за през нощта, двете пазеха Роджър, както лъвици — плячката си. Сега за пръв път Лийша оставаше сама с него от началото на пътуването, макар да държаха прозорците отворени от уважение към красианските порядки за благоприличие. Често наминаваха шаруми на коне, без дори да крият факта, че ги проверяват — дали са облечени и дали са в двата края на помещението.
Въпреки това имаха своето уединение. Гаред и Уонда яздеха отляво и отдясно, за да не се приближава никой толкова, че разговорът им да се чува, а Лийша беше избрала колар, който не говореше и думичка тесиански. Повечето красианци, които знаеха повече от две-три думи, обикновено пазеха това в тайна, както бяха сторили Аманвах и Сиквах, но дърварите вече знаеха за това и бяха разбрали кои се преструват преди повече от седмица. Илона се оказа особено добра — говореше абсурди и внимателно наблюдаваше кой ще се издаде с изражението си.