Защитения искаше още магьосници цигулари като него, но Роджър се беше провалил, като на моменти дори се питаше дали този талант може да се преподаде. Още на осемнайсет се чувстваше в зенита си и не виждаше накъде от тук нататък. Но сега, с това ново предизвикателство, усещаше как силата му отново нараства. Не беше това, което той или Защитения търсеха. Беше нещо още по-силно.
Разбира се, стига съпругите му да искаха да я изпълнят с него, красианците да не осъзнаят какво прави и да не наредят да го убият.
Аманвах и Сиквах му се поклониха.
— Чест е за нас да изпълняваме песента заедно с теб, съпруже — рече Аманвах. — Еверам говори през теб, както казва и баща ми.
Еверам. На Роджър му писваше вече от това име. Нямаше Създател, било то с това име или кое да е друго.
Няма голяма разлика между духовниците и жонгльорите, Роджър — казваше му Арик, когато се напиеше. — Говорят същите небивалици и разказват същите глупости отново и отново, като омагьосват селтаците и малоумниците, за да им помогнат да забравят несгодите.
След това се засмиваше горчиво. Само дето получават повече пари и уважение.
В ума на Роджър проблесна образ — зловещата мътночервена светлина изпод вратата на личната стаичка на Аманвах всяка вечер. Цялата нощ ли беше прекарала там?
Твоята дживах ка се съветва със заровете, за да те напътства по-добре.
Роджър не се преструваше, че изобщо разбира костната магия на дама’тингите, но Лийша му беше обяснила достатъчно, за да схване, че у нея няма нищо божествено. Нима науката на стария свят не бе овладяла мълниите от небето, както и вятъра и дъжда? Не знаеше какво ѝ казваха заровете, ала не бяха думите на никакъв Създател и не му харесваше да се подчинява на волята им.
— А заровете ти съгласни ли са? — попита той с добре отигран нехаен тон.
Сиквах рязко вдиша, ала Аманвах беше поставила маската си и не издаваше истинските си чувства. Жонгльорът у него възнегодува. В общата зала на гилдията му беше обичайно да се опитваш да накараш другите да се смеят или да излязат от образ, докато се упражняват. Роджър се считаше за майстор в това.
Наклони глава.
Дали ще прекарам остатъка от живота си в опити да измъкна от теб непосредствена реакция?
— Алагаи хора никога не дават ясни отговори, съпруже. Те само помагат.
— И какво ти казват за мен? — попита Роджър.
Сиквах просъска.
— Забранено е да се пита…
— Ядрото я взело забраната ви! Няма да танцувам в измислени тактове!
Аманвах се обърна към една кадифена торбичка от тези, в които дама’тингите държаха демонските си кости. Завесите бяха спуснати и отникъде не влизаше естествена светлина, така че беше идеално за магията на хора. Той се вцепени и му се прииска да беше подготвил ножовете в ръкавите си, преди да дойде.
Но Аманвах просто извади един увит в плат пакет и му го подаде с поклон.
— Заровете казват много неща за теб, съпруже. Силата ти е неоспорима, но житейският ти път е белязан от какви ли не възможности. В някои варианти на бъдещето цели орди алагаи танцуват на музиката ти, ала в други дарът ти е пропилян. Величие или провал.
Роджър развърза ярко оцветения плат и пред очите му се показа малката дървена кутия от по-рано тази сутрин.
— Когато ги попитах дали да се омъжа за теб, казаха ми „да“, а когато ги попитах кой сватбен дар може да те поведе към величието, те ми показаха това.
Роджър ненадейно се почувства като простак. Беше прекарала толкова време сама, за да му направи сватбен дар? Създателю, очакваше ли се и той да им даде нещо? Никой не му беше казал. Отбеляза си наум да попита Шаманвах какъв е обичаят, когато спрат за през нощта, и да поиска съвет за подарък, ако е нужно.
Аманвах се поклони до земята и челото ѝ почти докосна пода на фургона.
— Моля, приеми извиненията ми, че ти го давам чак сега. Започнах работа едва преди две седмици, защото си мислех, че ще имам месеци за подготовка. Заровете не предвидиха, че ще поискаш да се ожениш за нас толкова скоро.
Роджър прокара трите си пръста по гладката повърхност на дървото, в което единствените неравности бяха гравираните защити преди лакирането. Някои защити бяха отбранителни, но повечето му бяха непознати. Роджър така и не се научи да ги рисува.