Дневната война

Както и с Ахман в залата му, Роджър започна бавно и тихо, като постепенно наслагваше все по-сложни трели и свиреше все по-силно, докато накрая звукът не изпълни стаята, обгръщайки всички. Тълпата се смълча и очите им се прибулиха. Лийша знаеше, че това свирене не е всъщност магия, ала начинът, по който и хората, и демоните откликваха, показваше, че Роджър притежава неповторим талант.

Когато музиката нарасна до кресчендо, Аманвах и Сиквах запяха, отпървом без думи, но след малко продължиха на съвършен тесиански:

Еверам, Създателя на туй, що е, било е и ще бъде,
отвред обзря нийският мрак и мразът нийски
и почувства празнота, и още — гнет,
и святата Ала затуй извая.
И прикади ѝ той със слънце и луна,
и светлината им дари на хората,
подобията Негови.
И Съзиданието, запретило
съвършената ѝ бездна,
Ний възневидя.
И пресегна се Ала да съкруши,
но Еверам възпря десницата ѝ.
Ний заплю със храчка черна Неговия свят
и Алагай’тинг Ка отпусна членеста снага,
на демоните всички Майка скверна.
Но Еверам с дъха си сътворенчески
на Времето стрелата пусна.
Кралицата на демоните свергнаха
слънцето свещено и свещената луна
и с проклинания тя плъзна се обратно
в Бездната.
Но завъртя се пак Ала и падна нощ,
и като с рог обсидианов сбра
от нийските чертози
черната ѝ челяд.
От чреслата си избълва ги
Алагай’тинг Ка
унищожителите алагаи,
и воинството на Ний за да разпръсне,
рече Еверам човеку:
„Брани се, не отстъпвай под светлика лунен,
дето гасне, и множи мощта
на алагаите.
И знай, че скрие ли докрай нощта луната,
Ала трепери, Алагай Ка крачи по земята.
Кога тъй млада е луната, та още непрогледно е небето,
телата си пазете от гмежта на Ний,
ума си вий пазете от бащите демонски,
та да не го погълнат ведно с мислите, с мечтите ви
за Мойта светлина.“
И Еверам, Могъщ и Превелик,
изпрати на децата Си последен дар,
изпрати Избавителя.
Шар’Дама Ка ни води към величие и Райски двери,
децата Еверамови ще едини.
И язвата на Алагай’тинг Ка
ще изцери той, Избавителя.
И всичките човешки племена ще са в едно —
пръсти на десницата му властна.
На колене пред него и пред Еверам!
Или копието му десятък ще си вземе
от децата ви, та без колебание
в сетнешните дни да го последвате на рат
и без колебание да се обагрите
в кръвта на алагаи,
в Първата война.

Лийша усети болка в ръката си и осъзна, че стиска чаената си чашка толкова силно, че кокалчетата ѝ са побелели. Насили се да се отпусне и се огледа — всички в стаята вкупом бяха затаили дъх. При последния куплет Лийша очакваше красианците да извадят оръжията си — макар че ги бяха оставили по стаите си — или местните да се вдигнат на мъст. Вместо това всичко избухна в какофония от звук. Кавъл и Енкидо ревяха с пълно гърло и тропаха с крака, тъй че от гредите по тавана падаше прах, а ръкоплясканията на тесианците бяха като буре с гърмящи пръчки.

Не за пръв път беше подценила Роджър. Приличаше на момче, на осемнайсет, с едва наболи брада и мустаци. Действията му често го караха да изглежда още по-млад — беше капризен, дебелоок, а понякога самонадеян до пълна глупост. Лийша непрестанно се тревожеше, когато той пренебрегваше съветите ѝ, убедена, че разбира по-добре от него, че може да реши всичките му проблеми, ако само я послуша и прави каквото му се казва.

Ала Роджър беше сторил с тази песен повече, отколкото тя можеше да си представи — беше споделил на селяните всичко, което имаха нужда да знаят за красианците и вярванията им, предупреждаваше ги за опасността от Новолунието и недвусмислено им казваше, че армията на Ахман идва към тях.

И най-вече — беше го сторил под носовете на самите красианци, разкривайки нищо повече от това, което даматите им оповестяваха от пиедесталите и минаретата си. Все едно казваше, че небето е синьо. Аманвах и Сиквах мислеха, че прославят отеца си, но всъщност увещаваха хората да си съберат покъщнината и да бягат колкото е възможно по-бързо, колкото е възможно по-далеч.

Лийша беше свикнала да знае най-добре, но внезапно самата тя се почувства, сякаш се лута, а Роджър бе този, който виждаше всичко в целостта му.

— Това беше изключително, Роджър — рече тя, докато се надигаше, след като изпълнителите се бяха поклонили и дойдоха на масата. Кавъл и Енкидо веднага обградиха жените.