— Благодаря — каза Роджър, — но бяхме трима. Никога нямаше да се справя без Аманвах и Сиквах.
— Съпругът ми е твърде скромен — отвърна Аманвах. — Научихме го на песен, която всеки знае, и му помогнахме да разбере смисъла на думите, но той я предаде на вашия език и откри ритъм и думи, които ние никога не бихме могли.
Лийша се усмихна.
— Мисля, че и ти скромничиш, Аманвах. — Погледна Роджър. — Но е вярно, че Роджър добави няколко… фини пласта послания по несравним начин.
За миг Роджър я изгледа ядосано, твърде набързо, за да забележат останалите. Аманвах пък я изгледа любопитно. Лийша осъзна, че подценява не само приятеля си. Дама’тингата беше млада, но не и глупава.
Хаволд дойде при Лийша след изпълнението и тя го научи на защитата срещу мисловния демон и как да прави превръзки за глава с нея, за да ги използват всички.
— Искаш да кажеш, че тези неща са истински? — попита стъписан Хаволд.
— Всяка опасност в тази песен е истинска — рече Лийша. — Всяка.
Роджър се събуди на следващата сутрин, когато матракът се поразклати. Аманвах и Сиквах слизаха на пода. Опитваха се да не му пречат, но след толкова нощи сред умели джебчии от гилдията си се беше научил да спи леко.
Поддържаше дишането си равномерно, като се преструваше, че шава насън, за да може по-добре да ги погледа, докато палеха маслени лампи и започваха сутрешния си ритуал. Още не беше утро и Роджър навярно можеше да поспи още час, преди да стане и да се присъедини към кервана, но някои неща бяха за предпочитане пред съня.
Едно от тях бе да наблюдава как съпругите му се упражняват.
Аманвах и Сиквах бяха облечени само в прозрачни свободни панталони и горнища и оставяха малко на въображението, докато преминаваха през стойките си от шарусахк.
Роджър усети как се възбужда и се размърда под одеялата, за да притисне мъжеството си, като потисна стон на удоволствие, мислейки какъв е късметлия.
Както винаги, жените сякаш притежаваха шесто чувство за щенията му. Обърнаха се към него и той не успя да затвори очи достатъчно бързо. Незабавно спряха с упражненията си и се придвижиха към него.
— Не, моля ви — каза им той. — Нека не ви прекъсвам. Харесва ми да ви гледам.
Сиквах и Аманвах се спогледаха, свиха рамене и продължиха с формите на шарусахк.
— Вашият шарусахк няма нищо общо с този, който Гаред и Уонда учат от Кавъл — отбеляза Роджър.
Аманвах изсумтя.
— Шарусахкът на шарумите е като вой на вълци срещу луната. Дори даматите са така. А това — и тя премина през поредица от стойки — е като музика.
Роджър се концентрира, като си представи Дарси Кътър, грозноватата билкарка от Хралупата на Избавителя. Разсъблече я наум, докато възбудата му спадне съвсем, и после се надигна от леглото, придвижи се към Аманвах и имитира стойката ѝ.
Беше изненадващо трудно дори за него, с цялото му сценично обучение. Роджър можеше да ходи на ръце, да се премята, да прави кълбета и цигански колела и умееше всеки танц — от тези в кралските бални зали до тези по селските забави. Ала шарукинът изпитваше мускули, които той дори не знаеше, че има, и го принуждаваше да балансира по-усилено, отколкото да танцува върху топка, докато свири на цигулка.
Сиквах се засмя.
— Браво, съпруже!
— Не ме лъжи, дживах — каза Роджър, като се подсмихна, за да ѝ покаже, че само се шегува. — Знам, че беше ужасно.
— Сиквах не лъже — Аманвах рече, като му помогна да оправи стойката. — Формата ти е добра, само центърът ти не е стабилен.
— Центърът ми ли?
— Представи си, че си палма и се поклащаш на вятъра — каза Аманвах. — Прегъваш се, ала не се пречупваш.
— Бих си представил — рече Роджър, — но никога не съм виждал палма. Все едно да ми кажете да си представя, че съм делва със злато в края на дъгата.
Аманвах не се намръщи, ала не се и усмихна. За нея в шарусахк нямаше нищо смешно. Той преглътна усмивката си и ѝ позволи да коригира стойката му.
— Центърът ти е невидимата линия, която те свързана с Ала и с Рая — каза Аманвах. — Грижи се за равновесието ти, но и за много повече. Това е мястото на спокойствие, дълбокото място, където потъваш, когато прегърнеш музиката си, мястото на покой, където да пренебрегнеш болката. — Тя хвана чатала му. — То е твърдото място, от което садиш семето си в жените си, и безопасното място, където се поклащаш в ритъма на вятъра.