Той изпадна в унеса, който настъпваше, щом засвиреше, затвори сетивата си за съпругите си, за шарумите, за Лийша и за посетителите. Когато беше готов, запя.
Беше написал песента по-простичка, за да могат селяните да пляскат и да пеят заедно с него, но и за доброто на самото изпълнение. Гласът му не беше нищо в сравнение с тези на Аманвах и Сиквах, както и с гласа на прочутия му господар Арик Сладкогласния. Дори пиян, когато хората му се присмиваха и го наричаха „Спиртогласния“ и когато забравяше текстовете, Арик притежаваше певчески умения, които Роджър никога не можеше да добие.
Но пък Роджър бе обучен от него, така че дори да му липсваха сила и голям естествен талант, можеше да се справи достатъчно добре. Гласът му беше висок и ясен.
Хралупата направо в Бездната се дяна, та се не видя,
кога кървавата треска връхлетя
и отнесе Бруна, билкарка прочута.
Ученичката и Лийша бе далеч.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
Далеч на север, в Анжие, чу злата вест билкарка Лийша,
господарка Лийша:
учителката ѝ обична — мъртва,
баща ѝ прескъп — поболял се смъртно.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
И за сама в нощта билкарка Лийша,
господарка Лийша,
тъй се не намери ни един водач,
а само пътните защити на жонгльори,
дето демони от Бездната възпират,
ала демони в човешки облик — не.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
Без кон и без закрила,
проглушена от ядронски рев,
нещастна, гладна, жадна,
господарка Лийша срещна мъж
със плът — защита,
и убиваше той демони
с едните си юмруци голи.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
В Хралупата дойдоха двама
и срината бе, мъртва,
защитите — затрити, потрошени,
а от люде — кротки домошари,
половината — погинали,
изцъклени в нощта.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
На цялата покруса, смърт и отчаяние
плю смело Защитения и рече той:
„Елате с мен и стойте с мен,
и редом с мен се бийте,
и зората живи ще дочакаме,
но знайте, заедно ще се държим докрай.“
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
Дорде бе нощ, се биха с брадви, с копия се биха,
със сатъри, с щитове, на две строшени,
а билкарка Лийша, господарка Лийша,
тешеше и цереше във дома Свещен
людете ранени, изтощени.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
И тъй дърварите, уж прости,
а герои славни всъщност,
опазиха в нощта приятели и близки,
а мястото на славна сеч отсетне
Гробището на ядрони се зовеше.
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
Та пита ли ги тоя или оня,
как тъй по заник демони се разтреперват,
простите дървари, честни люде, честно думат:
„’Щото, друже, Избавители сме всички.“
И ни един не рипна,
не скри се ни един.
И нощем демоните идеха,
и нощем демоните гинеха.
Защото дойде Защитения в Хралупата.
— Истинският Избавител! — извика някой в тълпата и всички нададоха одобрителни възгласи.
Някакъв стол се строполи на пода и Роджър отвори очи. Кавъл се движеше към него, кипнал от гняв. Гаред скочи на крака и застана между двамата. Огромният Кътър беше с над трийсет сантиметра по-висок и с петдесетина килограма по-тежък. Сграбчи Кавъл и сякаш за миг владееше положението, но след това офицерът усука ръката дънер, която го държеше, и Гаред изрева от болка точно преди по някакъв неведом начин да се озове на земята, на два метра от противника си. Кавъл не му обърна повече внимание, ускоряваше крачка към Роджър.