Уонда посегна инстинктивно към лъка си, но когато осъзна, че е в стаята ѝ, не се поколеба да застане срещу Кавъл невъоръжена. Придвижваше се на палци и държеше гарда си високо, докато нанасяше бързи точни удари с ръце и предвидливо внимаваше да не скъси погрешка дистанцията. Съпротивата ѝ продължи няколко секунди повече от тази на Гаред, но след това Кавъл отклони един от ударите ѝ и нанесе удар в гърлото с ръба на дланта си. Докато тя се давеше, той я сграбчи за ръката и след това я преметна през тялото си върху една маса, която се строши на две под момичето. Уонда се изтърколи на пода насред трески, бира и счупено стъкло.
Съдържателят беше извадил сопа и викаше на останалите да се намесят, но никой не се намираше достатъчно близо до Роджър, за да му помогне. Той извади един от метателните си ножове, но той се оплете в пръстите му и издрънча на пода. Кавъл приближаваше неумолимо.
Тогава се намеси Енкидо, подхвана Кавъл под едната мишница и обърна инерцията му. Офицерът предусети хода на евнуха, плъзна се встрани и остана на крака. Провикна се на красиански и отвърна с ритник, последван от мълниеносен ляв прав. Нито един от двата удара не улучи целта — Енкидо се измъкна от ритника и хвана китката на Кавъл. Рязко го прониза с два пръста в раменната става, след което пусна ръката на противника си, а тя увисна безжизнена. Кавъл опита с другата, ала сякаш се целеше в дим. Енкидо се местеше от пътя му, сякаш се разхождаше небрежно из стаята, а след това обездвижи и другото рамо на Кавъл, направи крачка покрай него и го изрита в сгъвката на коляното.
С ужасяваща лекота се придвижи откъм гърба на офицера и приклещи отпуснатите му ръце, след което го притисна към пода. По лицето на Кавъл се изписа агония, когато сухожилията му се опънаха почти до скъсване, но той не гъкна. Енкидо, разбира се, също остана безмълвен, лицето му — безизразно.
— Достатъчно — каза Аманвах и евнухът моментално пусна Кавъл и отстъпи назад. Кавъл се обърна към дама’тингата и изрече нещо през зъби на красиански. Роджър не разбираше смисъла, но фанатичният поглед в очите му беше красноречив.
Аманвах отвърна на тесиански с леден тон.
— Ако ти или някой друг от шарумите докосне и с пръст съпруга ми, Кавъл, ще прекарате вечността от погрешната страна на Райските двери.
Кавъл се ококори. Опря чело в пода, мускулите на лицето му още трептяха.
Аманвах се обърна към Роджър.
— А ти, съпруже, никога повече няма да пееш тази песен.
Роджър нямаше нужда от медальона си, за да му вдъхне смелост. Гневът му бе предостатъчен. Никой нямаше да му заповядва какво да свири и какво — не.
— Ядрото да ме вземе, нямало да я свиря! Да не съм духовник! Няма да избирам вместо хората в какво да вярват. Разказвам истории, това ми е работата! Тези са истински, и двете.
На челото на Аманвах изпъкна вена, единствен признак за гнева ѝ, ала той така и не обзе погледа ѝ. Тя кимна.
— Тогава баща ми ще разбере за това. Кавъл, избери най-силния си, най-бърз дал’шарум. Ще напиша писмо, което той ще постави в ръцете на Шар’Дама Ка и в ничии други. Кажи му да вземе два коня, да не убива алагаи, освен тези, които биха го забавили, и му кажи, че самата Шарак Ка може да зависи от бързината му.
Кавъл кимна и се надигна, за да изпълни заръката ѝ, ала Лийша се изправи и застана срещу него със скръстени ръце.
— Няма да стигне доникъде — предупреди тя.
— Какво? — не разбра Аманвах.
— Отрових шарумите ти — каза Лийша — с нещо много по-трайно от слабия антидот, който пускам в супата им, за да не умрат. На няколко дни сте от най-близките си приятелски територии, а без антидота този дал’шарум няма да издържи и половината от времето.
Аманвах се взря задълго в Лийша. Роджър се запита истина ли бе. Невъзможно. Лийша бе способна на много неща, но да убива с отрова? Лийша?!
Аманвах присви очи.
— Кавъл, изпълнявай.
— Не блъфирам — каза Лийша.
— Сигурна съм — съгласи се Аманвах.
— Но въпреки това ще изпратиш мъж на сигурна смърт?
— Ти го изпращаш на сигурна смърт — каза Аманвах. — Аз правя каквото мога, за да защитя събратята му в Дара на Еверам. Ще хвърля заровете и ще приготвя билки за него, но ако наистина си го отровила и не успея да отгатна с какво, той ще намери смъртта си като мъченик и душата му ще тежи в твой ущърб, когато застанеш пред Създателя в края на самотния път.