— Нито една от нас няма да се изправи чиста пред него след това — отвърна Лийша.
— С нищо не помагате на тези хора, като ги плашите и обърквате с лъжи и полуистини. Когато баща ми реши да завземе земите им, това ще се случи. Тези хора ще добият повече сила за Шарак Ка и ще имат възможност да прославят Създателя в Рая. — Аманвах вдигна показалец и строевият излезе. Неколцина мъже изглеждаха, сякаш искат да препречат пътя му, ала той им се озъби и те се отдръпнаха.
С последен яден поглед към Роджър Аманвах и Сиквах също си заминаха с резки крачки нагоре към стаите, следвани от Енкидо. Роджър ги изгледа с тъга. Истина беше, че никога няма да спре да изпълнява Битката при Хралупата, но не биваше да им го казва по този начин, тук. Знаеше какво е да те изоставят по средата на представление.
Когато смайването поотмина, Роджър осъзна, че той и останалите от Хралупата са напълно сами за пръв път от началото на пътуването си. Уонда и Гаред изглеждаха по-скоро с наранена гордост, от колкото с наранени тела. Те се оглеждаха за нежелани посетители, докато останалите разговаряха.
— Е, това беше кошмарно — каза Роджър.
— Извади късмет — каза Лийша. — Едно е да използваш Песента на Новолунието, за да кажеш тихомълком на местните да бягат от красианците, но съвсем друго — да им пееш за втори Избавител точно под носа. Все едно плюеш на всичко, в което вярват.
— И какво, да се преструваме, че Битката при Хралупата никога не се е случвала ли? — попита Уонда. — Че сме се били за нищо? Баща ми просто се е споминал ей така и не е взел със себе си цяла гора дървеняци? А Защитения не е направил нищо от това, дето се пее?
— Много ми писна да се преструвам, че горе е долу, а черното е бяло — каза Гаред.
— Разбира се, че не — отвърна Лийша. — Но на пътя сме уязвими. Скоро ще сме обратно в Хралупата. А дотогава предлагам да действаме внимателно.
— Ей, всичко наред ли е? — попита съдържателят, като донесе още напитки. Придружаваха го Джери, говорителят на Нортфорк, и Никъл, билкарят.
— Направо идеално — каза Роджър и им даде знак да седнат. — Нощта не е интересна, ако почти не ме убият.
Джери примигна неразбиращо, но заедно с Никъл заеха местата си.
— Какво става, Ядрото го взело? Казахте, че са с вас, но май-май вие сте с тях. Да не те държат пленник?
Роджър знаеше, че очакваха той да обясни, но се чувстваше изтръпнал, сякаш плуваше в памук, и нямаше какво да им отвърне. Лийша поклати глава и той с радост ѝ отстъпи отговора, поне докато не продума.
— По-сложно е от това, говорителю — рече Лийша, — и не е ваша работа. Добре сме. Жената в бяло е дъщерята на красианския пълководец…
Роджър се вцепени. Внимавай какво им казваш!
— … и съпруга на Роджър. След тази вечер никой от воините няма да посмее да ни нарани без заповед от Шар’Дама Ка, а тя няма да дойде бързо. Дотогава ще сме в Хралупата, в безопасност, и ще сме по-добре подготвени да посрещнем проблемите си от хората в Нортфорк.
— Това пък какво трябва да значи? — попита говорителят. — Едно казвате, друго пеете, трето показвате.
— Значи, че красианците идат насам — каза Лийша. — Може да не са толкова брутални, колкото с райзънците, ако не сте достатъчно глупави, за да се биете, но ефектът ще е същият. Всяко момче ще бъде взето да се обучава на схватки до смърт с демоните, всеки мъж ще е втора ръка човек, всяка жена — трета. Ще поставят поселището ви под евджахски закони и ще ви назначат наблюдател.
— И ни казваш, че не бива да се борим с това? — попита Джери. — Че трябва да го поемем отзад като някоя кобила за разплод?
— Казва ви да бягате, докато можете — рече Ърни. — Намирате се точно в посоката, откъдето ще мине армията им. Ако имате акъл, ще пожънете каквото е пораснало, ще приберете всичките си принадлежности и ще се махнете от пътя им.
— Накъде?! — извика Джери. — Семейството ми живее в Нортфорк, откакто се помним, повечето тук също. Какво, просто да изоставим мястото?
— Да, ако цените живота си повече от земята си — рече Лийша. — Ако искате да си запазите и херцога, поемете към Лактън, ако ви приемат. Изпратих им вест за опасността още преди месеци. Градът на езерото би трябвало да е в безопасност, поне засега.
— Видял съм езерото само веднъж и почти се напиках от страх — каза Джери. — Никой от нас няма да свикне да живее сред такива ми ти водища.
— Тогава елате към Хралупата — предложи Лийша. — Още не можем да стигнем толкова надалеч, но се разрастваме. Който и да дойде, няма да бъде върнат, ще можете да запазите общността и водачите си. Ще ви дадем хубава земя, добре защитена, както и защитени оръжия. Ще ви научим как да боравите с тях. Скоро ще е най-безопасното място извън крепостта на херцог Юкор в Мливари.