Выбрать главу

— Но така или иначе, всеки здрав мъж ще замине да се бие с това, дето никой не бива да се бие с него.

Джери се изплю на пода на кръчмата.

— Ей! — извика съдържателят.

— Прощавай, Сим — каза Джери. — С цялото ми уважение, господарке Пейпър, но в Нортфорк сме прости хорица и не щем да трепем демони като вас от Хралупата.

— Може да е по-лесно просто да отвлечем оная ми ти красианска принцеса — предложи Сим. — Ще откупим с нея градчето. Ония чернодрешковци са корави, но ние сме пет пъти повече.

— Лоша идея — подхвърли Роджър лаконично.

— Прав е — съгласи се Лийша. — Посегнете ѝ и красианците ще изтребят всеки мъж, жена и дете в Нортфорк и ще сравнят селището със земята. Да пипнеш дама’тинга с пръст против волята ѝ, значи смърт.

— Първо трябва да ни спипат.

Мигом в дланта на Роджър лъсна нож, а още миг по-късно вече стискаше Сим за яката, приковал го към масата. Острието чертаеше кървава резка по гърлото на Сим.

— Роджър! — извика Лийша, ала той я пренебрегна.

— Остави красианците — изръмжа Роджър озъбен. — Няма да правите нищо такова, защото ми е жена.

Сим преглътна на сухо.

— Бирата говореше, господарю Полухват. Аз не на сериозно.

Роджър не промени изражението си, но пусна човека и ножът му се скри, както се бе появил.

Джери помогна на Сим да се изправи.

— Върви да търкаш тезгяха и си дръж изтръпналата уста затворена. — Сим бързо кимна и почти изприпка към тезгяха. Джери се обърна към Роджър. — Моите извинения, господарю Полухват. Във всяко село има по няколко дървени глави.

— Тъй, тъй… — Роджър още кипеше от адреналин, но си бе върнал жонгльорския самоконтрол и си седна на мястото.

— Никой не ще да ви тика към едно място вместо към друго — продължи Лийша към говорителя. — Но ако останете, заставате на пътя на буря, за която не сте готови. Видяхте на какво е способен един гневен шарум. Представете си десет хиляди на хоризонта и още четирийсет хиляди райзънски роби.

Джери пребледня, но кимна.

— Ще си помисля. Тази вечер си починете. Никой няма да е толкоз тъп, та да прави бели през нощта.

Надигна се и помогна на Никъл, след което двамата си тръгнаха.

— Този ще има да сънува кошмари довечера — каза Илона.

— Защо само той, а ние — не? — попита Лийша.

Точно тогава в хана заедно с Кавъл влезе млад шарум в пълно бойно снаряжение, а строевият носеше копие и щит. Двамата закатериха стълбите към покоите на Аманвах. Няколко минути по-късно младият воин се изстреля обратно през вратата.

— Не си тровила шарумите наистина, нали? — попита Роджър.

Лийша го погледа няколко секунди, въздъхна дълбоко и се изправи, упътена по коридора край тезгяха. Уонда тръгна с нея.

Роджър също въздъхна и погълна пълната халба бира пред себе си само на три глътки. От крайчетата на устните му изби пяна.

— Е, напред към оркестъра!

Ърни го обходи с критичен поглед, който понякога използваше и за дъщеря си.

— Велик цигулар си, Роджър, но още много има да учиш за съпружеството.

Гаред изпрати Роджър до стаята му — Роджър очакваше да види Енкидо на пост пред вратата, ала евнухът никъде не се виждаше. Значи беше вътре. Обезпокоително.

— Да дойда с теб, а? — попита Гаред.

Роджър поклати глава.

— Не, няма проблем. Но се навъртай, в случай че някой идиот се е вдъхновил от предложението на Сим да отвлекат Аманвах. Аз ще се оправя вътре.

Гаред изсумтя.

— Ей тука ще съм, в коридора. Но само да чуя някаква суетня и влизам с вратата.

В ума на Роджър проблесна образ отпреди петнайсет години, каменният демон насред експлозия от трески в хана на баща му. Не се съмняваше, че влизането на Гаред през тежката дъбова врата щеше да е в същия стил.

Ала и двамата премълчаха очевидното. Кавъл бе повалил Гаред като дете, а Енкидо — Кавъл, със същата лекота. Колкото и да го вбесяваше великанът понякога, Роджър не искаше да го види как загива в схватка с предрешен край. Ако Роджър не можеше да се измъкне от това без бой, значи нямаше да се измъкне.

Престори се, че изпъва туниката си и скришом докосна медальона си. Незабавно се поуспокои.

На всички ни трябва нещо за житейските болежки, беше казал Арик, когато Роджър го попита веднъж защо пие толкова, а съм твърде стар за жонгльорски истории.