Посегна към бравата.
Вътре Енкидо стоеше току до рамката на вратата със скръстени ръце. Както винаги, евнухът сякаш не виждаше Роджър.
Аманвах и Сиквах се бяха преоблекли с шарените си копринени воали — на Роджър това му се стори добър знак, — но въпреки това се чумереха насреща му.
— С Лийша сплетничите срещу нас — каза Аманвах.
— Как? — попита Роджър. — Баща ви знае, че не подвиваме коляно пред него. Предложи ни съюз и го обмисляме. Не съм се клел да изпълнявам всяка негова повеля.
— Има разлика между това да не работиш за интереса му и да работиш срещу него, съпруже — рече Аманвах. — Баща ми не знае, че разпространяваш мълви за лъжеизбавители, нито, че господарката Лийша е отровила воините му.
— Баща ти знае всичко за Защитения и за връзката му с Хралупата. Не скрихме това от него още когато дойдохме за пръв път в Дара. — Роджър свъси вежди. — И не си в позиция да наставляваш когото и да било за отровителства.
Аманвах не си позволи да покаже нищо с изражението си, но направи пауза. Бе засегнал чувствително място.
— Само че увещавате хората да бягат от нас, макар да нямаме планове за поход. Казвате им да си съберат покъщнината и да вървят към града насред огромния оазис или да се сврат при вас в Хралупата ви, за да може племето ви после да ни се опълчи.
Роджър отново лумна отвътре.
— И откъде знаеш това? Да не ме шпионираш?
— Алагай хората нашепват, сине на Джесъм — рече Аманвах.
— Създателю, така да ми е писнало от тайнствените ви „нашепвания“ и скапаните ви зарове! По-важни са ви демонските кости, отколкото човешките животи.
Аманвах направи още една тежка пауза.
— Може би няма да можем да спрем богохулството ти, когато се върнеш в Хралупата, съпруже, но докато сме на път, няма повече да правим почивки. И дори в Хралупата Сиквах и аз никога няма да пеем друговерската ти песен, нито да търпим да я слушаме.
Роджър сви рамене.
— Не съм ви карал. Но бях в Битката за Хралупата, съпруго. Преживях я и знам какво е истина и какво — не. Няма да се преструвам, че никога не се е случвало, само за да не накърня избавителската репутация на баща ти. Ако е Избавителя, значи, така или иначе, няма значение. Ако пък не е…
— Е — изръмжа Аманвах.
Роджър се усмихна.
— Тогава няма защо да се косиш, нали?
— Баща ми е избраникът на Еверам — каза Аманвах, — но Ний е силна. Все още може да се провали, ако хората не са му верни.
Роджър отново сви рамене.
— Тези хора не са все негови. Ако иска да са, трябва да си го заслужи. Ще се бия срещу демоните, когато настъпи Шарак Ка. В чие име, предстои да се разбере.
Аманвах изсумтя.
— Много неща си, сине на Джесъм, но воин — не.
Бе шокиращ шамар по гордостта му и Роджър изгуби контрол над актьорската си маска. Истинският му гняв пролича по лицето му и той се надигна, а Аманвах трепна назад.
— Като твой съпруг, заповядвам ти да дойдеш с мен — рече той, взе си лъка и цигулката и се обърна да излезе.
Енкидо плавно пристъпи на пътя му.
Роджър застана пред него и вдигна глава, за да погледне евнуха право в безжизнените очи.
— Съпруго, отмести скопенеца си оттук.
Роджър долови искрица разбиране, макар тя мигом да изчезна.
— Не говорел езика ни, на оная ми работа рижата грива. Едро безполово копеле. Всяка думичка разбираш. Или ме убивай, или се отмести.
За пръв път евнухът показа емоция, а погледът му сега можеше да се мери с този на Кавъл в общото помещение. На Роджър обаче вече му беше все тая и не отклони очи.
— Енкидо, пристъпи встрани — каза Аманвах. Евнухът сякаш се изненада, но изпълни незабавно. Роджър отвори рязко вратата и се разтропа из коридора, а Гаред отвън почти подскочи.
Аманвах и Сиквах следваха жонгльора надолу по стълбите.
— Къде си мислиш, че отиваш? — опита се да попита Аманвах със суров тон, но той не си направи труда да отвърне.
Долу почти всички си бяха тръгнали, само малка групичка местни бе останала скупчена край тезгяха. Изгледаха Роджър изненадани, ала се облещиха при вида на красианките по прозрачни копринени була.
— Съпруже! — извика Сиквах. — Не сме облечени!
Роджър не ѝ обърна внимание, прекоси стаята и махна резето на входната врата.
— Чш, ей, к’во правиш, да те’земе Ядрото!? — провикна се Сим, но Роджър пренебрегна и него и пристъпи навън.
Както в повечето тесиански градове, ханът бе в самия край на павирания градски площад. Между много от сградите имаше защитени променади, по които хората да стигат до хана, но целият площад бе твърде голям за това. Паветата спираха демоните да изпълзят в мъгловидна форма, но въздушните наблюдаваха мястото и щяха да се спуснат към всичко, що се движеше там. От време на време се прокрадваха и други видове, надигнали се край пътя.